Африканският континент, пълен с държави с руски (пара)военни и китайски заеми, е обект на много желания в контекста на отслабващото европейско и американско присъствие. За изданието La Croix* този контекст е фонът на новата Студена война.
Още: Завръщане към Студената война: Путин рискува с Пхенян, за да победи в Украйна
Още: Топ 3 снайперски пушки в армията на САЩ за всички времена
Африка, в началото на века от арена на международно съперничество, се превръща в театър на нова Студена война. Фактическото изтегляне на френската армия от Западен Сахел (област от 3 млн. кв. км. в Екваториална Африка) и обявяването за намаляването на броя на местните бази контрастира с масовия приток в региона на войници от страни извън Африка. Руското военно присъствие се разширява (Руската федерация има военно присъствие в Централноафриканската република, Източна Либия, Судан, Мали, Буркина Фасо и Нигер), въпреки че все още не е постигната стратегическата цел за създаване на постоянна военна база на континента.
След като пропусна такава възможност в Порт Судан през 2020 г., Москва се представя пред африканските правителства като военно и икономическо убежище. Тя увеличи броя на споразуменията за военно сътрудничество в региона, снабдява някои режими с "кучета на войната" (бел. ред. - т.е. наемници като ЧВК Вагнер) и изглежда е единственият военно-икономически поддръжник на новия Алианс на държавите от Сахел, основан от Мали, Нигер и Буркина Фасо. Всичките тези държави се управляват от военни хунти, дошли на власт със силата на оръжието.
Още: Русия може да атакува НАТО от Африка - вече подготвя условията
Още: Позиция: Украйна трябва да бъде поканена да влезе в НАТО
Още: Подли трикове: Как Русия отнема жилищата на собственици в Мариупол (СНИМКИ и ВИДЕО)
Китай, който стана първият търговски партньор на континента и първият му кредитор, сега е по-малко щедър със заеми към африканските правителства и по-взискателен при предоговаряне на техните дългове. Въпреки това значението на икономическите интереси и собствената му диаспора в региона тласкаха Пекин от няколко години да развие дори слабо присъствие в сигурността на Африка.
В допълнение към базата в Джибути, Китай също се стреми да установи военноморски щаб на атлантическото крайбрежие на континента. Възползвайки се от отслабването на конкуренцията от страна на Русия, Пекин укрепва мрежата си от военни аташета и доставки на оръжия. Като продавач на оръжия (по-специално дронове, които наскоро станаха модерни на бойното поле), Пекин е силно замесен в някои африкански конфликти (Етиопия, ДР Конго и др.).
Още: Русия отстъпва на световния оръжеен пазар
Още: Големият проблем за F-16 срещу най-ефективното руско оръжие в Украйна - умните бомби (ВИДЕО)
Създаване на средните сили
В Африка военният отпечатък на т. нар. средните сили, загрижени за установяването на позиции в региона (Турция или ОАЕ), също постепенно се засилва, като Истанбул дори има военна база в Сомалия. В отговор на руско-китайския напредък на континента, Съединените щати се ангажират отново с плановете си за икономика. Американското правителство не иска да остави африканската икономика в ръцете на Китай и търси начини да ограничи военната експанзия на Русия, включително чрез създаване на пречки пред логистиката на ЧВК Вагнер.
Още: Путин в Пхенян - какво да очаква светът?
Още: Първи бой между роботи в Украйна: Започва нова военна ера (ВИДЕО)
Още: "Кърваво злато": ЧВК "Вагнер" трупа все повече богатства в Африка и подпомага войната на Путин
Африканската архитектура за мир и сигурност (APSA), както причината, така и следствието от тази нова Студена война, е мъртва и погребана. APSA, постепенно изградена след 2000 г. насам, беше механизъм за управление на конфликти, основан на повече или по-малко организирано допълване на ООН, ЕС, Африканския съюз и регионалните местни общности. Неспособна да разреши конфликти, тази архитектура успя само да ги стабилизира, тоест да намали интензивността им чрез безкрайни мироопазващи мисии: ДР Конго, Централноафриканската република, суданския Дарфур, Сомалия и т.н.).
"Няма мир, няма война"
В такава продължителна ситуация, когато "няма нито мир, нито война", възниква идеята, че единственият начин за разрешаване на локални конфликти е военната победа. Но малко африкански армии са способни наистина да победят враговете си. В тази връзка мироопазващите мисии на гореспоменатите организации бяха заменени от ad hoc военни коалиции (т.е. създадени специално за този случай – бел.превод.), като последното им въплъщение беше Алиансът на държавите от Сахел. Правителството на Мозамбик, което през 2019 г. напразно търсеше помощ от ЧВК Вагнер, се обърна към армията на Руанда, за да започне битка с джихадистите в Кабо Делгадо през 2021 г.
В зависимост от зоната на конфликта, наследството на Африканската архитектура за мир и сигурност се отхвърля или съжителства с него, но без съгласуване с нови изобретения в областта на сигурността. Тези, които избират последния вариант, отдават важно място на наемничеството, което се завръща след разцвета си на Черния континент през 60-те и 70-те години на миналия век.
Още: Хунтата в Нигер иска помощ от Русия - не може да се справи с "Ал Кайда"
Нова "голяма игра"
Тази нова "велика игра" (фраза, заимствана от британския офицер Артър Конъли, който я използва, за да обозначи борбата за влияние в Централна Азия, разгърнала се между Британската и Руската империя през XIX век) предлага на африканските правителства нови възможности за преориентиране и множество съюзи. Ако военно-популистките режими театрално скъсват със Запада, други диверсифицират своите партньорства, надигравайки се в този многополюсен и следователно по-конкурентен свят.
Диверсификацията на партньорствата е логично средство за адаптиране към нововъзникващата многополюсна система, но стратегията на разрива е оправдана от фалшив суверенитет. В действителност, далеч от полагането на основите на стратегическа автономия (например развитие), военно-популистките режими се обръщат към нови доставчици на военно-икономическа помощ, които уж заместват западните сили.
"Втората независимост" е преминаване или връщане, в зависимост от участващата държава, към други зависимости. Съвременният африкански суверенитет реално не е за постигане на автономия, а за замяна на зависимостта от един със зависимост от друг. Ако за Индия, Бразилия и други развиващи се страни, участващи в множество съюзи, печели дипломацията, то за обеднелите страни на Черния континент тя се превръща в мултизависимост в условията на многополярност, генерираща конфликти.
Още: Кристалина Георгиева предупреди за нова Студена война, която ще струва скъпо
Глобализацията промени предлагането на пазара на помощи, но не сложи край на стратегията за екстраверсия, следвана от африканските правителства. С други думи, тези, които вярват, че отстраняването на Франция е достатъчно, за да се решат проблемите на Африка, са много застрашени да бъдат разочаровани.
* Автор: Тиери Виркулон, за La Croix
Превод: Ганчо Каменарски
СНИМКИ: Getty Images
