Наближава обяд и центърът за ваксинация срещу COVID-19 в българската столица София е почти празен - ярък пример за начина, по който усилията за имунизация в страната са затруднени от фалшиви новини и широко разпространено недоверие, пише АФП.
Когато четвъртата коронавирусна вълна е на прага, официалните данни показват, че само 15% от населението от 6,9 милиона души е било напълно ваксинирано, далеч под средното ниво за ЕС от 53,3%.
„Още от началото на ваксинациите изоставаме на последно място“, каза здравният министър Стойчо Кацаров в скорошно интервю.
По улиците на София е лесно да се забележат нагласите, които са довели до ниското ваксиниране, съобщава още АФП.
"Абсолютно не!", отговаря 45-годишният строителен работник Георги Драгоев, попитан от АФП дали ще се ваксинира. "Мисля, че те просто разпространяват паника", казва той, докато си почива за обяд на пейка край центъра за ваксинация. „Ако този коронавирус съществува и го хвана, ще успея по някакъв начин да го преборя“, добавя той.
Неотдавнашно проучване на Галъп показа, че общо 41,8% от българите са казали, че не планират да се ваксинират.
Дори някои от тези, които са дошли да се ваксинират, имат своите резерви. 39-годишната счетоводителка Катерина Николова заяви пред АФП, че това „не е лесно решение“ за нея, като заяви, че ускорената процедура за клинично изпитване на ваксините срещу COVID-19 я притеснява.
Направо фалшивите новини за вируса също изиграха роля.
От средата на март AФП управлява услуга за проверка на факти на български език и през този период половината публикувани статии са свързани с дезинформация за коронавируса. Теориите варират от твърдението, че ваксината оставя магнитни чипове, имплантирани в ръцете на хората - споделени хиляди пъти във Фейсбук - до снимки на празненствата на победата на френските футболни фенове след Световното първенство по футбол през 2018 г., представени погрешно като от протести срещу френската "здравна карта".
Здравният министър Кацаров отчасти обвинява българите за "податливостта на теориите на конспирацията", поради което е налице ниската употреба на ваксини, но Николова каза, че е объркана и от противоречивите възгледи на експерти, поканени по телевизията.
От такива гости често се иска да коментират области извън техния опит или им е позволено да представят научно съмнителни мнения. Един от гласовете, поканени да допринесат за телевизионните дебати, Атанас Мангъров, е доцент по инфекциозни болести и ръководител на отделението за грижа за COVID-19 в столична болница, но разпространява дискредитирани теории за вируса, настоявайки че носенето на маски и поставянето на ваксини не е необходимо и насърчава ползването на билкови чайове като лечение.
Медийният експерт Нели Огнянова казва, че медиите са допринесли за лошия стандарт на информация. "Медиите, социалните мрежи, публичните изяви на експерти и други източници носят споделена отговорност за антиваксърските настроения и за недоверието относно ролята и безопасността на ваксините", каза тя. „Не е тайна, че това също е част от хибридна война, ръководена от Кремъл“, добави тя, имайки предвид ролята на руските фабрики за тролове в разпространението на дезинформация - в страна, която отдавна се радва на тесни културни връзки с Русия.
Според Първан Симеонов от "Галъп" скептицизмът към ваксините отразява и „недоволството на българите от елитите“ и по-широкото недоверие към властите и официалната информация.
Според официални данни България е регистрирала малко под 430 000 случая на коронавирусна инфекция, но експертите и здравните власти са съгласни, че това определено е подценяване на действителния брой, тъй като достъпът до безплатни тестове е ограничен и много болни хора просто не плащат, за да си направят тест. Симеонов казва, че ваксинирането е допълнително забавено от големия брой хора, които вече са били заразени - или смятат, че са били - и поради това са забавили инжекциите си в съответствие с медицинските съвети.
Въпреки това, тъй като се очертава четвърта вълна от инфекции, Симеонов каза, че "факторът на страха" може да доведе до промяна в нагласите през следващите месеци, което ще доведе до повече ваксинации. Ако населението продължава да се колебае, експертите се притесняват, че това може да доведе смъртността в България от коронавирус - вече една от най-високите в ЕС от 263 на 100 000 жители – до още по-голям скок.
