Фарах в западен Афганистан е седмата столица на провинция, която попада в ръцете на талибаните.
От вчера именно Мазар-и-Шариф, най-големият град в северната част на страната, е обект на най-бруталните атаки от страна на ислямистките бойци. Постепенно територията, контролирана от редовната афганистанска армия, изчезва пред лицето на решителни нашественици, които по свой начин празнуват изтеглянето на чуждестранни войски от Афганистан - това окончателно изтегляне, обещано от Доналд Тръмп и извършено от Джо Байдън през 2021 година.
По отношение на Афганистан американските президенти се сменят, но си приличат един на друг. След като изчезнаха последните американски батальони, талибаните ислямисти скоро ще се върнат на власт в Кабул. И ние знаем какво означава връщането на властта за тях: насилие срещу тези, които са управлявали страната преди тях, неистово бягство на цивилни, нарушаване на правата на жените, прилагане на шериата.
Бягството на САЩ
Каквито и да са преговорите между американския президент и действащото афганистанско правителство или повече или по-малко тайните срещи между американски представители и талибаните, краят на историята сега изглежда ясен: САЩ вече не са в състояние да осигурят сигурност на законното правителство, което самите те създадоха. Това не е изтегляне, това е бягство. Това е бягство на международната общност, в една или друга степен подтикната от американските си партньори.
Така от началото до края тази война в Афганистан изглежда абсолютен абсурд, завършил с пълен провал. Изглежда сме забравили, че първата война в Афганистан е започнала от съветската армия срещу мюсюлманските муджахидини в подкрепа на афганистанските комунисти, завзели властта в Кабул през 1978 г. Тази съветска военна операция, продължила от 1979 до 1989 г., беше последната криза на Студената война. Припомнете си, че американците, подкрепяни от всички атлантически страни, въоръжаваха муджахидините с надеждата, че ще изгонят Съветите от региона възможно най-скоро.
Така че, можем да кажем, в известен смисъл американците са получили в наследство талибаните няколко години по-късно, включително Осама бин Ладен, когото те самите освободиха от Саудитска Арабия, за да финансира и да създаде опозиция срещу Съветския съюз. След като СССР изчерпа военните и финансовите си ресурси, ислямистите надделяха над нейните генерали и лошо управлявани войници в непозната за тях страна, където беше лесно да се организира съпротива в безброй пещери, пукнатини и заслони на афганистанските планини. Поглеждайки назад към дрипавите руски войници, които хаотично се насочват към Русия, може да се помисли, че конфликтът в Афганистан бележи края на Съветския съюз едновременно с падането на Берлинската стена.
Но също така бележи началото на ислямската съпротива срещу всяка страна, считана за нашественик, и срещу всеки режим, който се възползва от нейната подкрепа. И сега, 40 години по-късно, самите американци опаковат багажа си.
Грехът на гордостта
Когато след срутването на кулите в Манхатън, президентът Буш обяви война на Афганистан, който попадна в ръцете на талибаните. Той мислеше, че бързо ще победи бойците, водени от Бин Ладен. Но всичко тръгна не по план: талибаните не изчезнаха, напротив, те увеличиха влиянието си и ако Бин Ладен беше убит от американските специални служби, то неговата идеология не изчезна и борбата му продължи. Американският президент искаше да "демократизира и развива" Афганистан. За този грях на гордост неговите наследници трябваше да плащат сметките. Капанът щракна.
Що се отнася до това, което ще се случи с хората, "сътрудничили" с американците, с жените, които са придобили независимост и няма да могат да я запазят, то е очевидно , че трябва да се страхуваме от най-лошото. Но също толкова ясно е, че сплотяването на ислямисти от Афганистан и от други места ще продължи, ако ситуацията в Кабул не се промени. Това, че за период от 40 години двете най-големи сили в света стигнаха до такъв извод, поемайки отговорността за войната и приключвайки я по такъв начин, е не само неуспех, но и ужасна грешка, за която ще трябва да бъде платена скъпо.
Автор: Мишел Кота, "Льо Поан"; Превод: БГНЕС
Германски поглед
Ако това, което народът казва, че прозрението е първият начин за подобряване, е вярно, тогава германските експерти по сигурността все още са в началните етапи. Те далеч не разбират провала в Афганистан. Войната беше грешна. Това трябва да е очевидно. Това струва трилион долара, продължи почти 20 години и 50 000 афганистански цивилни са убити.
Радикалните ислямисти-талибани контролират за пореден път голяма част от страната. Терористичната организация "Ал Кайда" се реорганизира в други страни. Надеждата, че демокрацията и правата на човека могат да бъдат изнесени, също не се сбъдна. Още 20 години намеса нямаше да промени почти нищо.
Няма самокритичен дебат
Тези, които не искат да признаят тези факти, бягат в илюзии. Казва се, че не войната е грешна, а изтеглянето на американски войници. Норберт Рьотген, председател на комисията по външни работи на германския Бундестаг, дори говори за "първото голямо външнополитическо бедствие", възникнало от "погрешното решение", взето от американския президент Джо Байдън. Предшествениците на Байдън - Барак Обама и Доналд Тръмп, искаха да напуснат Афганистан възможно най-скоро. Само тези, които искат да бъдат изненадани, за да могат да прехвърлят вината за последствията, сега са изненадани от оттеглянето.
Тъй като разполагането на Бундесвера винаги е било одобрявано от голям парламентарен съюз – ХДС/ХСС, либералдемократите и мнозинство от социалдемократите и Зелените - самокритичен дебат по този въпрос остава изключен. Обсъжда се допустимостта на депортациите, съжалява се за наистина плачевната съдба на афганистанския народ, приемането на местен персонал, който е работил с германските въоръжени сили и който сега се страхува от отмъщението на талибаните. Едно е ясно: жалкият резултат, който НАТО остави след себе си, не трябва да води до прекратяване на всички задължения в областта на политиката за развитие и хуманитарните дейности.
Кибервойната отдавна е по-опасна от тероризма
Но горчивият опит на Запада в Афганистан също ни учи, че политиката на сигурност трябва да бъде преосмислена. Военните интервенции на старата школа едва ли са ще допринесат за световния мир. Корея, Виетнам, Афганистан, Ирак, Либия, Судан, Мали: резултатите не са много обнадеждаващи. Въпреки това въпросът за военното оборудване се върти около танкове, подводници, изтребители и картечници. Изпращането на фрегатата "Бавария" в Индо-Тихоокеанския регион за възпиране на Китай е направо объркващо в своята символика.
Американските тайни служби сочат, че кибервойната отдавна е по-голяма опасност от тероризма. Изкуствен интелект, дронове, хакери, лаптопи, вируси - това са ключовите думи, които трябва да бъдат в центъра на бъдещия дебат за сигурността. Страни като САЩ, Китай, Русия, Северна Корея, Иран и Израел инвестират милиарди долари, за да бъдат подготвени за войната с копчета на клавиатура.
Тревожно число стана известно преди няколко дни. Кибератаките удариха компании в Германия със сила, която застрашава самото им съществуване. Щетите миналата година възлизат на 223 милиарда евро. Бюджетът за отбрана тази година е 46,9 милиарда евро.
Автор: Малте Леминг, "Тагесцайтунг" Превод: БГНЕС
