Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

8 сценария за края на войната в Украйна

28 март 2022, 15:00 часа • 10494 прочитания

На 24 февруари Русия нахлу в Украйна и започна война, която продължава повече от месец. Въпреки трудността за прогнози как точно ще се развие военният конфликт има няколко възможни сценария, според украинския депутат Алексей Жмерецкий, чиито предположения са представени от изданието "Украинская правда". 

Първи сценарий - Русия ще остане без войници, военно оборудване и боеприпаси

Не е лесно да се оцени реалният запас от руската военна сила, тъй като декларираните способности на руската армия може да се различават значително от реалните – поради корупция и умишлено фалшифициране на показателите. Въпреки това дори редът на декларираните цифри може да ни даде необходимото разбиране. 

Сценарият на военното изчерпване на Русия предвижда момента, в който настъпателните и отбранителни действия на руската армия ще бъдат технически невъзможни. Тоест няма да има изправна техника, боеприпаси и здрави войници за тяхното използване.

Втори сценарий - икономически колапс и хуманитарна катастрофа в Русия под натиска на санкциите  

Русия се готви за война от много години. Осъзнавайки неизбежните санкции, руските власти са натрупали значителни резерви преди нахлуването в Украйна. 

Голяма част от тези ресурси не са натрупани в западни валути. По оценка на Australia & New Zealand Banking Group, Централната банка на Русия и суверенният фонд на страната вероятно държат китайски облигации на стойност 140 милиарда долара. Русия държи още 140 милиарда долара в злато.

Явно подценявайки мащаба и силата на санкционния отговор на Запада срещу военната агресия, Русия загуби около 40 процента от своите златни и валутни резерви през първите седмици на войната в резултат на замразяването на сметките на Централната банка в Съединените щати и Европа. Освен това Банката за международни разплащания (BIS) спря възможността на Русия да купува долари и евро в замяна на други валути. И малцина на световния пазар днес искат да купуват руско злато от страх от вторични санкции на САЩ.

Повечето руснаци и без санкции живеят бедно - около 40% от руснаците живеят в крайна бедност. Мнозинството от хората гледат да си докарат нещо от "лично земеделие" (градинката в двора), почти не купуват чуждестранни стоки, не летят със самолети и не пътуват зад граница. За тях непрекъснатата бедност е обичайно положение. 

Настъпването на глад в Русия е малко вероятно. Повишаването на безработицата ще бъде компенсирано с купони за храна или различен вид субсидии и няма да доведе до особено възмущение у бедните, свикнали със СССР руснаци.

Дългосрочните последици на "отрязването" на Русия от западните технологии, глобалните пазари и капитал ще бъдат несъвместими с развитието на страната, но робският манталитет на населението и репресивният апарат едва ли ще доведат до масов публичен бунт. Така че през следващата година е малко вероятно Русия да рухне и да има хуманитарна катастрофа, но в ръцете на Запада са останали достатъчно инструменти, за да ускори процеса. 

Трети сценарий - западните страни ще бъдат въвлечени във войната с Русия

Този сценарий се основава на възможността за засилване на въоръжената агресия на Русия срещу западните страни или въоръжената намеса на трети страни в настоящата война на страната на Украйна

Руските власти многократно заплашваха съседните страни, ако не изпълнят ултиматумите на Кремъл. Путин открито предупреди всички страни, които ще помогнат на Украйна да създаде зона, забранена за полети, като ще ги счита за "участници в конфликта". Кремъл буквално забрани на Финландия да се присъедини към НАТО поради военни последици. Имаше и предупреждения към Литва, Латвия и Естония за "последиците от тяхната антируска психоза".

Важен знак за потенциалните цели на Кремъл е ултиматумът на Путин към Съединените щати и НАТО да изтеглят войските на Алианса от Централна и Източна Европа и балтийските държави, граничещи с Руската федерация.

Скорошни проучвания на общественото мнение показват, че 86,6% от руснаците допускат и подкрепят въоръжената инвазия на Русия в други европейски страни.

От друга страна, Полша предлага на НАТО да изпрати мироопазващи сили в Украйна. Съединените щати казват, че ще подкрепят съюзниците от НАТО, които ще решат да изпратят миротворци в Украйна сами, въпреки че няма да воюват с Русия. Освен това Полша планира да приеме закон, който ще удвои числеността на собствената ѝ армия до 300 000 души и ще осигури адекватно финансиране.

Френският президент Еманюел Макрон казва, че страната трябва да бъде подготвена за възможен въоръжен конфликт с висока интензивност, който може да избухне на континента.

След мащабната война на Русия срещу Украйна страните от НАТО приведоха собствените си сили в повишена бойна готовност и изпратиха допълнителни кораби и изтребители в Източна Европа.

На 13 март Русия изстреля осем ракети по Международния център за поддържане на мира и сигурността в района на Лвов, на 20 километра от полската граница, а руски дрон се разби в Румъния (бел. ред. - дрон със 120-килограмова бомба падна в Загреб, не стана официално ясно чий е).

Освен това украинските власти и украинските информационни сили продължават да убеждават западните страни "да затворят небето" над Украйна. Около 74% от американците вече са убедени, че САЩ и техните съюзници от НАТО трябва да създадат зона, забранена за полети над Украйна, а парламентите на Естония, Литва и Латвия единодушно подкрепиха призива към ООН да затвори небето на Украйна срещу руските войски.

С други думи, всички компоненти за разширяване на полето на военните действия извън Украйна са готови, липсва повод.

При този сценарий Украйна ще престане да бъде единственият участник в конфликта, но е трудно да се оцени вероятността от такова решение от други потенциални участници.

Четвърти сценарий - Украйна ще се съгласи с исканията на Русия

Украйна, за разлика от Русия, е демократична страна със значително обществено влияние върху държавните процеси. Две революции и множество масови обществени протестни кампании показаха, че когато решенията на правителството се различават значително от очакванията на обществото, започват да действат "правилата на улицата", които принуждават властите да се съобразяват с волята на гражданите.

Два пъти, през 2004 г. и през 2014 г., под натиска на обществения протест в Украйна, държавната власт беше сменена, резонансните закони бяха отменени или значително променени многократно. Следователно може да се каже дали Украйна ще се съгласи с исканията на Кремъл само въз основа на конкретно обществено искане.

Социологическите изследвания, публикувани на 20 март 2022 г., показват, че 93% от анкетираните украинци във всички региони вярват, че Украйна ще може да отблъсне атаката на Русия. 70% от анкетираните се надяват, че Украйна ще успее да спечели войната след няколко седмици, максимум месеци. 98% смятат Русия за враждебна страна.

Такова единство на обществото по геополитически въпроси никога не е съществувало в най-новата история на Украйна. 89% от населението смята за неприемливо подписването на временно примирие с Русия без изтегляне на руските войски от Украйна.

Предвид това властите просто технически не могат сега, без да променят обществените настроения, да се съгласят с руския ултиматум - да приемат нарушаването на териториалната цялост, да признаят разделянето с териториите на Крим, Донецк и Луганск.

Разбира се, общественото мнение не е постоянно. Продължителната война, човешките загуби и разрушенията могат да променят настроението, но въпреки това изоставянето на част от територията на Украйна след толкова много жертви никога няма да се превърне в доминиращо обществено искане.

Що се отнася до членството на Украйна в НАТО, днес 42% смятат, че Украйна трябва да продължи да си сътрудничи с НАТО, но не и да става член на Алианса, 7% подкрепят отказа от сътрудничество с НАТО.

От друга страна, 85% от украинците подкрепят създаването на военнополитически съюз, състоящ се от Украйна, Полша и Великобритания, което е по-консолидираща позиция.

Тъй като НАТО поддържа абсолютна пасивност в практическата военна помощ на Украйна и колкото по-голяма е ролята на отделните членове на Алианса, украинците са по-склонни да се откажат от официалната декларация за членство в полза на нов, по-практичен съюз. Така пространството за споразумения за примирие с Русия се стеснява до възможността за замяна на един западен съюз с друг западен съюз.

Въпреки това, ако се запази сегашното политическо ръководство на Русия, съгласието на Кремъл с подобна версия на споразумението е малко вероятно.

Пети сценарий - използване на ядрени оръжия (от Русия или срещу Русия)

През последните седмици руският президент многократно заплашваше света с ядрени оръжия. В обръщението си към началото на войната в Украйна Путин предупреди "онези, които може да бъдат изкушени да се намесят", и заплаши, че "отговорът на Русия ще бъде незабавен и ще доведе до последствия, с каквито не са се сблъсквали досега в историята си". Освен това ядрените заплахи бяха подсилени със заповед за прехвърляне на сдържащите сили на руската армия към специален режим на бойно дежурство.

Основата на тези сили, според руското министерство на отбраната, са ракетни и въздушни системи с междуконтинентален обсег и ядрени сили. В момента Русия разполага с 1588 бойни глави, готови за употреба.  Има стратегически и тактически ядрени оръжия в зависимост от мощността. Капацитетът на тактическото ядрено оръжие може да бъде по-малък от един килотон, т.е. по-малко от хиляда тона експлозиви в тротилов еквивалент.

Стратегическите ядрени оръжия имат капацитет от 400 до 800 килотона. За сравнение бомбата, хвърлена върху Хирошима по време на Втората световна война, тежи 15 килотона и уби 146 000 души, общото население на Хирошима тогава беше 245 000 души. По този начин потенциалните последици от такъв удар в 1 килотон могат да доведат до смъртта на десетки хиляди хора и пълното унищожаване на областния център, с образуването на радиоактивна зона в радиус от десетки километри. Всъщност това е унищожаването на цял район от Украйна.

Експертите се опасяват, че Путин може да счита тактическите ядрени оръжия за "обикновени оръжия", които не надхвърлят прага на ядрена война. В началото на войната руските мобилни пускови установки "Искандер-М", чиито ракети се движат със скорост 450 км/ч и могат да носят както конвенционални, така и ядрени заряди, бяха забелязани от спътници в Беларус и на изток от Украйна. Освен това тактическите ядрени бойни глави могат да се поставят върху крилати ракети и да се изстрелват от самолети, кораби или от земята.

Руската доктрина за ядрена война стана известна като "ескалация за деескалация", което означава, че победените руски войски могат да стрелят с ядрени оръжия, за да зашеметят врага.

Потенциалната реакция на Запада на подобни действия на Кремъл също остава неясна. В крайна сметка започването на пълноценна ядрена война в света в отговор на тактическия удар на Русия може да е неприемливо решение, въпреки че е вероятно, че след тактически ядрен удар на Русия Западът ще бъде принуден да влезе в пряка, макар и неядрена въоръжена конфронтация. Отговорът на Кремъл на отговора на Запада обаче е непредсказуем.

Може да се разчита на саботиране на заповедите на руското ръководство за стратегически ядрени оръжия, тъй като това в крайна сметка би означавало началото на ядрена война и унищожаването на човечеството. В случай на саботаж руската армия и режим ще бъдат напълно разбити от съюзническите войски. Но ако Западът не се намеси в отговор на използването на ядрени оръжия от Путин, Русия ще получи зелена светлина за разширяване на агресията си срещу Европа, което в крайна сметка ще доведе до необходимостта от пряка война между НАТО и Русия.

Така сценарият за използване на ядрени оръжия остава възможен и рисков за целия свят, но в този случай Украйна престава да бъде самотен участник във военните действия срещу агресията на Кремъл.

Симулацията, разработена от експерти от Принстънския университет, започва с предупредителен ядрен изстрел от Москва, след което НАТО отговаря с малък удар, започва война, която ще убие 34 милиона души за няколко часа и ще рани 58 милиона по целия свят.

Шести сценарий - Китай ще се намеси във войната

Китай последователно и демонстративно избира неутрална позиция във войната на Русия срещу Украйна. От една страна, ръководството на страната заявява, че Китай винаги е поддържал мира по света и последователно се е противопоставял на войната.

На 2 март Общото събрание на ООН гласува в подкрепа на резолюция, осъждаща военното нахлуване на Русия в Украйна, изисквайки Кремъл незабавно да прекрати военните действия, Китай се въздържа, явно не подкрепяйки Русия, но и не възразява.

От друга страна, Китай казва, че западните санкции срещу Русия стават "все по-възмутителни", че разширяването на НАТО на изток води Русия като ядрена сила "в задънена улица", че санкциите не могат да решат проблема, ще навредят на обикновените хора, засягат икономическата и финансовата система и влошават състоянието на световната икономика, както и че руските олигарси са били лишени от чуждестранните им активи "без причина".

От своя страна ръководството на САЩ предупреди китайските власти за последствията, ако Китай окаже материална помощ на Русия. Подобно предупреждение отправиха САЩ към китайските компании, включително забрана за достъп до американската технология, от която се нуждаят, в случай че китайският бизнес наруши санкциите срещу Русия.

За да разберем възможните действия на Китай, който винаги е бил особено рационален и пресметлив, трябва да разгледаме дългосрочната стратегия на Китай и икономическите проекти на страната.

Първо, Китай все още е експортно зависима икономика: 18% от БВП на Китай е износ, докато Съединените щати изнасят около 10% от БВП.

Износът на Китай за ЕС, САЩ, Великобритания, Япония, Австралия и Канада, страните, които са наложили най-много санкции на Русия, заедно представляват около 50% от общия износ на Китай. Докато износът на Китай за Русия не надвишава 2%.

Търговските войни, водени от Съединените щати при президента Тръмп, принудиха Китай да ускори разделянето със зависимостта си от износа, но процесът далеч не е приключил.

Не е изненадващо обаче, че не експортната зависимост на Китай от Запада е ключов възпиращ фактор за отказа на руската помощ, а технологичната зависимост на Китай, особено в производството и използването на полупроводници. Според Bloomberg американските компании сега контролират по-голямата част от водещата интелектуална собственост и производството на тези артикули, необходими на китайските компании. Китайските полупроводникови компании също се нуждаят от софтуер от American Cadence и Synopsys за проектиране на чипове и оборудване от Applied Materials и Lam Research за тяхното физическо производство. Нищо чудно, че американското ръководство заплашва Китай с технологични санкции, ако подкрепи Русия.

"Новият път на коприната" е глобална стратегия за развитие на инфраструктурата, одобрена от Китай през 2013 г. Това е централен елемент от стратегията на китайския лидер Си Дзипин във външната политика на Китай – инвестиране на стотици милиарди долари в инфраструктура на около 70 държави, което просто ще бъде невъзможно при санкции.

Днес Китай изпълнява повече от 3000 проекта по целия свят. Проучванията показват, че Китай използва инвестициите си, за да консолидира статута си на световна сила, за да увеличи използването на юана като платежно средство и да разпространи собствените си технологични стандарти. Всичко това е несъвместимо с помощта за Русия, която отиде в глобално изгнание, а правенето на бизнес с нея ще доведе до глобална изолация.

През 2005 г. на ниво законодателство Китай отново потвърди, че няма да използва ядрени оръжия при никакви обстоятелства и че тази политика ще остане непроменена в бъдеще. През следващите години, включително 2021 г., китайското правителство потвърди придържането си към този принцип. По този начин Китай очевидно не споделя заплахата на Русия от ядрени оръжия.

Следователно може да се очаква Китай да запази неутрална позиция по отношение на руската агресия, докато не се появи глобалната заплаха. В същото време Китай вероятно ще се опита да не нарушава западните санкции, да засили икономическото си влияние в Русия - да наложи юана като основна валута за външна търговия, да понижи цените на руските суровини и да спечели пари от дефицити при внос.

Седми сценарий - инфраструктурата на Русия е парализирана от глобални технологични гиганти и регулатори

Колкото и информационно да е изолирана Русия, колкото и силна да е икономическата ѝ сила и колкото и лоялно или пасивно да е населението ѝ, все още има технологични възможности за пълно парализиране на руската държава и прекъсване на информационната блокада. Това не са икономически санкции, които имат отложен ефект, те са, така да се каже, "инфраструктурни санкции".

Според различни оценки средно 87,1 милиона души или 71,1% от населението на Русия използват интернет всеки ден и приблизително същият брой използват мобилен интернет. Около 25% от мобилните устройства в Русия са смартфони на Apple, която спря да доставя оборудването си в отговор на военна агресия, а други телефони са базирани на системата Android на американската компания Google.

Пазарният дял на Google в Русия е 73,52%. Видеоклиповете в YouTube в Google редовно се гледат от 60-80 милиона уникални потребители, достигайки 82% от интернет аудиторията на възраст 18-44 години. Руските власти вече заплашиха да блокират услугите на Google.

Въпреки забраната на Кремъл за социалните мрежи Facebook и Instagram по-голямата част от младата аудитория все още ги използва чрез VPN. И около 40% от общия брой интернет потребители в Русия посещават Facebook.

Сред месинджърите в Русия най-популярен е WhatsApp, който също е собственост на Facebook – използва се от 50% от руснаците. На второ място е Telegram на Павел Дуров, който не поддържа руската агресия – 22% от потребителите.

Руското правителство, за разлика от това на Северна Корея или Китай, не е технически подготвено за възможността за абсолютна технологична изолация от света, така че устройствата и услугите, използвани от руснаците, са изцяло зависими от световните технологични компании.

Представете си, че в един прекрасен момент, посред бял ден, десетки милиони руснаци както винаги гледат екраните на своите смартфони, таблети и компютри, ще видят там вместо обичайната страница за търсене с Google, вместо видеогалерия в YouTube, вместо от новинарските емисии на Facebook, Instagram и Twitter или вместо главния екран на телефони с Android и iPhone - информация за реалното състояние на войната на Русия с Украйна - снимки и видеоклипове на разрушени мирни градове и беззащитни жители, убити от руснаци, планини от трупове и мъртви руски войници, международно осъждане и санкции.

- Ако по-голямата част от руснаците видят ясен ултиматум от световните технологични гиганти - спрете войната или загубете достъп до цялото си електронно оборудване, акаунти и данни, които ще бъдат временно блокирани до края на военните действия;

- Ако в същия момент всички сайтове на държавни агенции, банкови услуги и пропагандни медии спрат да работят не защото са атакувани от DDoS атаки от украински доброволци, а защото световните гиганти просто ги изключват на сървърите си или използват собствените си възможности вместо доброволци атаки;

- Ако всички пропагандни Telegram канали, акаунти в YouTube и Facebook бъдат изтрити, както вече беше направено с президента на САЩ Тръмп,

тогава Русия наистина ще спре, дори не защото руснаците ще "прогледат", а защото целият им живот ще бъде парализиран от технологичните гиганти, когато самата инфраструктура на руския живот се надигне срещу тях.

Правителството на САЩ може да подтикне технологичните гиганти да вземат такова решение.

Осми сценарий - Путин ще бъде елиминиран или отстранен от власт

Основният източник и причина за продължаването на въоръжената агресия на Русия срещу Украйна е лично руският президент Владимир Путин. Следователно прекратяването на войната се свежда до отстраняването му от длъжност в резултат на сваляне от власт или дори физическо ликвидиране.

Повечето от предпоставките за този сценарий вече са поставени. Глобалните лични санкции, наложени на руския елит и техните семейства, на практика правят личното бъдеще на тези хора зависимо от отстраняването на Путин.

От друга страна, признаването на Путин за военнопрестъпник на ниво международни институции и западни държави все повече легализира отстраняването на президента от обкръжението му.

Байдън вече нарече Путин военнопрестъпник, а Международният съд на ООН в Хага постанови на 16 март, че Русия трябва незабавно да прекрати военните действия в Украйна. Британците започнаха подготовка за създаване на специален трибунал за режима на Путин, подобен на Нюрнбергския трибунал за нацистите.

Главното управление на разузнавателна служба на Украйна твърди, че руските елити се консолидират, за да елиминират физически руския президент, а американски сенатор открито призовава по телевизията да Путин да бъде убит.

Всичко това са ясни международни сигнали към обкръжението на руския президент, че светът очаква от тях да отстранят диктатора. На този "мотивационен пакет" липсват само гаранции за амнистия и обещания да върне активите на онези, които свалят руския президент.

От техническа гледна точка обаче, в условията на пълна изолация на Путин, ще бъде трудно той да бъде елиминиран. От друга страна, малцина ще бъдат онези, които да рискуват собствения си живот, докато ситуацията не принуди обкръжението на Путин да предприеме незабавни действия.

В момента очакваните ползи надделяват над стимулите за действие, защото рано или късно Путин така или иначе ще си тръгне и тогава санкциите ще започнат да се премахват, а унищожаването на самата Русия е от малко значение за корумпираните.

Днес е по-вероятен пасивният саботаж на екипа на диктатора, който ще отслаби контрола на режима на всички нива и ще засили други сценарии за прекратяване на войната.

Но смисълът на решението за отстраняване на Путин може да бъде заповед за използване на ядрени оръжия или заповед на Путин за безпрецедентни смъртоносни репресии срещу собственото му население.

Елиминирането на Путин от чужди държави е малко вероятно, иначе вече щеше да се случи.

Заключения

Украйна ще спечели, въпросът е само колко бързо и на каква цена.

При сценария на влизане на други държави във въоръжена конфронтация с Русия украинският въпрос е изместен на заден план пред заплахата от ядрена ескалация. Въпреки това, наред с рисковете, има възможности за бързо отстраняване на Путин от власт и победа над руските въоръжени сили.

Западните страни избягват прякото си участие във войната, но Русия вероятно ще доведе до увеличаване на въоръжената агресия.

От своя страна Украйна систематично настоява пред западните общества за много повече военна помощ, включително затваряне на въздушното пространство.

Ядрените оръжия, дори и да бъдат използвани, няма да доведат до апокалиптично унищожение на планетата или унищожаване на цяла Украйна. Заплахата от ядрена война е общ проблем на всички сили, включително Китай, така че ще бъде разгледана в световен мащаб, а не само от Украйна.

Най-много след няколко месеца, с цената на много хиляди животи на украински войници и цивилни, руската армия ще бъде критично изтощена и ще има нужда от обща руска мобилизация и значителни репресии в Русия, за да поддържа Путин вътрешна стабилност и да продължи войната.

До края на 2022 г. икономическата ситуация в Русия ще се влоши радикално, така че Кремъл ще трябва да приложи методи за командване и контрол на страната, да въведе антикризисни мерки като купони за храна и вероятно да премине към военно положение.

Производството на нови оръжия в Русия до края на годината ще бъде парализирано от външнотърговската изолация. Китай едва ли ще помогне на режима на Путин от страх от вторични икономически санкции.

Тоест до края на годината, ако войната продължи, Украйна и светът ще трябва да се справят с една напълно различна Русия, чиято способност да функционира, чиято реакция на населението и елита към по-нататъшни събития сега е трудно да се предвиди.

Сценарият за натиск към обкръжението на Путин да го отстрани последователно се прилага от международната общност. През следващите месеци се очаква специален трибунал, решения на международни съдилища и държавни институции на западните държави, целящи признаването на Путин за военнопрестъпник, обявяването му за международно издирване и въвеждането на гаранции за тези, които ще помогнат за падането на режима.

Ролята на технологичните гиганти в подпомагането на прекратяването на войната в момента е напълно пасивна, ограничена до изтегляне от руския пазар или блокиране на определени държавни ресурси. Ролята на технологичните корпорации за прекратяване на войната днес е подценена и недостатъчно комуникирана, така че трябва да се мобилизират по-ефективни изисквания от Украйна към световни лидери, глобални регулатори и лидери на ИТ корпорации.

Съгласието на Украйна с всички искания на Кремъл (отказ от територии, разоръжаване на армията, необвързан статут, промяна на административната структура и т.н.) в момента е социално неприемливо и политически решения, които противоречат на доминиращото обществено мнение, не могат да се вземат поради рискове от вътрешна нестабилност в Украйна.

Евгения Чаушева
Евгения Чаушева Отговорен редактор
Новините днес