В ход, който заплашва да потвърди нарастващия военен разрив между Турция и НАТО, руската отбранителна промишленост активизира усилията си да продаде на Анкара своя изтребител Су-35 малко след сделката за доставката на зенитно-ракетните системи С-400, която доведе до изхвърлянето на Турция от програмата за производството на самолетите от пето поколение F-35. Въпросът е защо, отбелязва Марк Епископос в статия за американското издание The National Interest, цитирана от агенция "Фокус".
Изпълнителният директор на „Ростех“ Сергей Чемезов направи ясно изявление за намеренията на Русия миналата седмица: „Ако нашите турски колеги проявят интерес, ние сме готови да разработим доставката на Су-35". Това предложение означава отклонение от първоначалните намерения на Русия за продажба на Турция на най-новия си изтребител Су-57, обявени по-рано това лято.
Изданието пише, че в момента Су-35 е най-модерният руски изтребител за въздушно превъзходство. Замислен като временно решение за поддържане на руските ВВС (ВКС) до въвеждане на въоръжение на Су-57, Су-35 постига непреодолимо съчетание от производителност и универсалност на ролята с модернизирания си комплект авионика, Вимпел Р-77 ракети „въздух-въздух“. Предложението на Чемезов отразява увереността на Русия, че Су-35, за разлика от Су-57, може да се произвежда масово в достатъчни количества, за да задоволи сроковете за доставка в началото на 2020 г. в Турция.
Съобщението на Чемезов дойде само два дни, след като Вашингтон официално отстрани Турция от програмата за F-35, която струва на Анкара милиарди долари за работа по договор и трансфер на технологии (турският външен министър Мевлют Чавушоглу обаче отрече Турция да е отстранена от програмата за американските изтребители - бел. ред.). Решението на администрацията на Тръмп идва на фона на опасенията на САЩ, че разполагането на С-400 - „руска платформа за събиране на разузнавателни данни“ - в непосредствена близост до F-35, ще компрометира възможностите на самолетите.
Турският президент Реджеп Тайип Ердоган многократно е заявявал през предходните месеци, че зад придобиването на С-400 стоят плановете за задълбочаване на руско-турското партньорство в областта на отбраната, най-вече това се изразява в плановете му за съвместно производство на системата за противоракетна отбрана С-500 с Русия.
В допълнение към Су-35, настоящите перспективни варианти за внос в Турция - ако не се налагат допълнителни западни санкции - включват Eurofighter Typhoon и шведския Saab JAS 39 Gripen. Но най-сериозната конкуренция на Су-35 идва от самата Турция, под формата на дългогодишната амбиция на Анкара да произведе собствено пето поколение изтребител TF-X. Проектът се радва на широка политическа подкрепа в турското ведомство за сигурност, но е възпрепятстван от твърде високата му цена и продължаващи спорове с британския доставчик на компоненти. И накрая, турският отбранителен сектор е добре ориентиран да използва Русия и Запада един срещу друг в търсене на благоприятни условия за внос; сравнително малко вероятно, но не и невъзможно като дългосрочна перспектива е Анкара да внесе американски изтребители, ако се помири с Вашингтон през следващото десетилетие и потвърди отново своя ангажимент към общата отбранителна инфраструктура на НАТО.
Ако Алианса може да отхвърли сделката С-400 като еднократна афера, тогава договорът за внос на Су-35 ще потвърди това, което някои западни анализатори определят като дългосрочна преориентация в приоритетите на турската отбрана. Руската служба за сигурност - разбира се – се стреми да се възползва от факта, че самото обществено обсъждане на покупката на Турция на Су-35 има разрушително влияние върху американско-турските отношения, отбелязва военният експерт Александър Перенджиев. Въпреки това Кремъл се надява да използва репутацията, спечелена от сделката С-400, за да постигне повече от просто морална победа.
Последните коментари на вицепремиера на Русия Юрий Борисов за продажбата на руски военни самолети в Турция отразяват подходящо обобщение на западните страхове: „Защо не? Прецедентът вече е направен“.
