Янко Михайлов е френски възпитаник - бизнес консултант, коуч, тренер, предприемач и иноватор. Специалист е по личностно изграждане на лидерски поведения и комуникационни стратегии, процеси на взимане на решения, стратегически анализ, публична и писмена комуникация, мениджърски и търговски високоефективни умения. Консултира и подготвя международни и национални компании по глобално създаване на резултатна стойност чрез човешките ресурси. Повече за предстоящия тренинг курс за личностно развитие, в който Михайлов е лектор, може да видите тук, а уебплатформата за професионална ефективност, основана от него - Актим, тук.
Ах, това щастие!
Загатнах темата в предишната статия. Тезата ми беше - няма универсална формула за него, понеже всички сме различни. Защо да убеждаваме друг, че това, което е добро за нас е добро и за него? Или да обобщаваме в еднозначни формули с какво се измерва щастието? Като здраве, любов, приятели, пари, коли, бижута, пътувания, лукс, слава...
Защо тогава пиша за щастието?
Задавали ли сте си въпроса какво е то за вас и само за вас, абстрахирайки се от общоприети и масово споделяни понятия? Защо мечтаем за него, понякога без да сме го определили ясно за себе си? Ако отговорът ви изглежда тривиален, седнете и напишете какво точно е щастие за вас, така че да се подпишете отдолу с цялото си сърце. После си представете вашето ежедневие със следния въпрос: колко от всичко, което то съдържа допринася за вашето щастие, настоящо или проектирано в бъдещето?
Естествено всеки ще открие различен отговор и в това е красотата на живота. Хората са различни, всеки от нас иска от живота разностранни неща и влага различно време за тях. За някои щастието е в мига, който все искаме да спре. За други то е в бъдещето и си заслужава своите усилия. За трети вече е отминало и няма да е по-добре. И срещаме ежедневно тези гледни точки, съчетаващи минало, сегашно и бъдеще.
По-важно от отговорите, които всеки може да си даде, е пак въпрос: дали има още какво да искаме и да търсим от живота? Аз вярвам, че част от смисъла, който можем да му дадем е да направим бъдещето по-добро особено във време, в което ни вещаят нова криза. И това е елемент на щастие за мен.
Ако нещо липсва в нашия живот, възможно е постигането му да ни направи по-щастливи, ако решим да му се отдадем. И всичко, дето ще направим за това, ще доизгради повече нашето “ние” в смисъла на “аз”.
Познай себе си
Всеки е мерило сам за себе си по темата за щастието, както и за всяка друга тема. И едно от трудните ни упражнения е да открием какво точно ни липсва, за да сме щастливи. То е толкова зависимо от познаването на самите нас и въпросите са ключът към тези, понякога невидими вътрешни врати. Това отстоява и метода на майевтиката на Сократ, залегнал в същността на коучинг подхода. Ако древногръцкият философ ни ориентира към себеопознаването ни, чрез коучинг помощ целта е да открием как да постигнем цели, които си поставяме. Прагматичен - такъв е съвременния свят. Нали и сиренето е с пари.
Преди години срещнах, чрез брат му, историята на човек спечелил десетки милиони евро от продажба на успешен интернет бизнес и изпаднал в депресия от изчезването в живота му на ежедневни цели и предизвикателства. Отказах да работя с него, тъй като депресията си има своите специалисти. Но тази история дава относителност на мнението, че с пари и щастието е по-лесно. Не е случайно, че на печелившите от френската лотария се предлага съпътствие от психолог, за да преживеят по-добре рязката промяна на финансовият си статус. Това става след констатирани примери на щастливци, провалили живота си с получаването на мечтаната печалба. (И ако този пример вдъхнови коментари, нека запазим добрия тон и толерантността, идващи от френската философия и култура.)
От друга страна, за да живеем в съвременния свят нормално и достойно, ни трябват средства, които никога няма да са достатъчно добре разпределени в обществото - всички хора имаме различни виждания по тази тема. Това определя, че не можем да си позволим да не ги включим в нашата представа за щастието. Може би то ще е по-истинско, ако им намерим подходящото място спрямо ценностната ни система. И както някои са роби на парите, други са длъжни да слугуват на липсата на пари и да работят не това, което носят в сърцето си.
Ако не знаем какво искаме от живота, дали знаем по-точно какво не искаме? Защото ако не - рискуваме то да ни се случи. В този въпрос също е заложен двигател за промяна която, ако не сме щастливи, може да ни мобилизира за да подобрим живота си. Вариантите да стане независимо от нас са мънички. Дори и в тотото вероятността за печалба е обратнопропорционална на вложената надежда. Ние сме народ силно вдъхновен от надеждата и често готов за очакване на осъществяването. И така създал разказа за неволята и братята, като самобитна кристална топка за отражение на доскоро широкоразпространена душевност по нашите географски ширини.
Ти си това, което правиш
Думата неволя често се превежда като мизерия (например на френски и английски). Но и съдържа отрицанието на воля, на желание (не-воля). Желанието и волята са в основата на решението и действието, които градят пътя към промяната и за тези, които му отдават значение, към щастието: несигурно, неизвестно, невидимо за момента. А те, съчетани с вярата, че можем да постигнем това, което искрено желаем са, според мен, най-ценните ни три спътника. Пътят към по-добро бъдеще е само път със своите препятствия и пейзажи. Ако искаме да достигнем някаква мечтана реализация на живота ни, да станем този, който искаме да бъдем, дали сме вече тръгнали или още се колебаем?
Само едно нещо е невъзможно за хората - незапочнатото.
