Споровете около закона за хазарта ще са продължителни и тежки; и ако нещата не са станали ясни в детайл, то поне най-общото впечатление, споделяно от всички, е че се преразпределят огромни парични потоци, които включват много по-широк периметър от освободения ресурс от Васил Божков. Но докато преразпределянето на печалбите от хазарт предстоят, все пак да попитаме един малко по-основен въпрос: защо отчисленията по дефиниция трябва да бъдат предимно за спорт?
Ако има връзка между залаганията на спортни събития и съответно отчисленията за спорт, каква например е връзката между казиното и спорта? Как по-точно играещият на ротативки, покер, рулетка прави това в някаква социална и логическа връзка със спорта - освен ако не приемем, че спортува със собствената си адикция и й се отдава на спортен принцип ден след ден. Или пък защо лотарийният принцип да отвежда похарченото от отдадените му към спортното финансиране? Това са изключително стари инерции, свързани с отдавна останалото в история спорт-тото; при него връзката между залагане и спорт бе ясна, но ето ти парадокс: първото го няма, докато връзката, по неясни причини, е останала и се приема за задължителна и то на крупно ниво, без значение от вида хазарт. Налага се да приемем, а не виждам защо, че хазартът, просто "от едно време" се отчислява към спорта и това трябва никога да не се поставя под въпрос.
От клубовете може да чуеш, че са в криза, сякаш са единствени; опитайте се да сравните кризата на всеки от тях с кризите в театъра да кажем; сравнете заплатите на спортистите със заплатите на актьорите, а след това: спорната успевемост на първите в сравнение с доказаната на вторите. Ако в последните 15 години българският спорт осезателно намали качеството и успехите си, обратното, театърът, въпреки перманентният принцип на оцеляване, успя да произведе десетки постановки-събития, които се гледат, обичат, помнят, посещават по няколко пъти. А на професията продължава да се гледа като на "призвание" - сякаш призванията задължително трябва да се награждават с малко пари. Какъв ли финансов скандал ще възникне ако на един спортист му се каже - виж сега, ти си страхотен талант, публиката те обича и аплодира - ето това е твоето призвание, а тази необикновеност на призванието се награждава с 900 лева на месец, защото не са ти нужни чак толкова пари - ти го правиш за призванието. Просто си призван да правиш чудесни центрирания и продължавай в този дух. Ще стане нечуван скандал - както за човека, така и за чудесните центрирания. Но го казваме не защото подценяваме спорта, а защото дори малките 10% от приходите за хазарт към фонд "Култура", които трябваше да отиват там, не присъстват. Така става в света на призванията.
Автор: Райко Байчев
