Провалът на БСП на изборите предизвика сериозни дискусии, най-малкото защото се очакваше целият Апартаментгейт да напълни малко повече урните на червените. Причините за поредната загуба от ГЕРБ са много, но социолози и анализатори, политически наблюдатели и експерти с важен официален тон обясняват: така стана, защото Корнелия Нинова игнорира Станишев.
Станишев, твърдят те, всъщност бил много важен политик, как можело Нинова да иска да го разкара от партията, та той водел европейските социалисти. Нинова сгрешила, тръгвайки на война с него, защото той е опитен, разумен, престижен, с влияние и въобще страхотна фигура на БСП.
Тук ми се ще учтиво да попитам: откога Станишев стана важен човек? Не беше ли Станишев, който докара БСП до най-тежката им криза при кабинета "Орешарски" и великото предложение за Дeлян Пeeвcки за шеф на ДАНС? Не беше ли Станишев човекът, който предизвика най-сърдечния смях сред журналистите, когато на пресконференция заяви, че Пeeвски е получил катарзис? Че и после попита най-безцеремонно журналистите: А защо ви е смешно? Не беше ли той човекът, който заедно с Орешарски с каменни физиономии и плашещо хладнокръвие бранеха този избор за ДАНС по сутрешни блокове, че се налагаше водещите да питат #Кой до скъсване?
Станишев, да припомня, имаше и друг трик. Той казваше: "Да подам оставка би означавало да бягам от отговорност". Този човек никога не подаваше оставка, никога не искаше оставка от министрите си, въртеше едни и същи клишета в различна последователност и ако Борисов има заслуга за собствената си кариера, то поне половината се дължи на бездарието на Станишев. Впрочем, Борисов знае това и неведнъж е казвал нещо подобно. Нинова, която сбърка в много неща, не сбърка обаче по отношение на прочистването на партията от доказано слаби фигури, които бяха вечно инсталирани по вечно безобразен начин. Това, че Станишев е направил европейска кариера няма никакво значение - той отдавна е изгубил престижа си тук, не може дума да става липсата му да е натежала по някакъв начин във вота, в България няма хора, които да се откажат да гласуват за БСП, защото не видели вътре любимия си Станишев. Единственото, което той направи в последните години, бе по модел, който вероятно и Борисов в определен момент ще последва, просто да потегли с маршрут към Брюксел, за да си осигури онова, за което въобще човек влиза в политиката: преспокойно, лукративно бъдеще.
Но това сякаш се забрави и изведнъж чуваме по телевизията как Станишев бил много важен политик. Което е повече от комично: ако БСП бяха победили всички щяха да кажат - това бе защото Нинова скъса отношенията със Станишев, браво на Нинова! Не знам как обаче някой е възможно да си представя че, видиш ли, електоратът на БСП, ако бе видял начело на листата за евроизборите Станишев, ще плесне с ръце и ще викне - ей го бе, ей го наш'то момче! И цялата харизма на този харизматичен човек лъхва доверие и любов в широките социалистически маси, и те, понеже страдат от алцхаймер - възрастни са, но чак пък толкова... - гласуват ли, гласуват.
Всъщност целият политически елит е поголовно изхабен и тези избори доказаха тъкмо това; две-трети от населението не гласува, защото просто не може да припознае политик, на когото да се довери; победата на ГЕРБ засега паразитира тъкмо върху това безсилие и липса на авторитети. Но от Станишев да зависи нещо? Пeeвски и той може да са преживели катарзис. Ние oще се мъчим.
Автор: Райко Байчев
