Решението да се премести паметника на съветската армия, гласувано от Столичния общински съвет, ще породи - и вече започна да поражда - спорове, в които аргументите са предварително ясни. Едната страна ще твърди, че:
а) Историята си е история, паметта памет. Съответно миналото е съкровено, понеже е неизменчиво и друго минало нямаме - и затова не трябва да се пипа.
б) Съветската армия изиграва водещата и най-кървава роля в победата над нацизма, дала е милиони жертви и почитта към нея е задължителна.
в) След демонтирането на паметника пред НДК, въпреки всички възражения срещу него, новото време е поставило на негово място декоративно, незабележимо и невпечатляващо лъвче - символ на неспособността на същото време да произведе нещо повече като символ.
г) Демонтирането на паметника е покорно изпълнение на волята на новия ни геополитически ментор.
Предварително ясни са аргументите и на другата страна. Тя ще твърди, че:
а) Историята е неизменчива, но това не може да забрани на днешния ден да избира кое от нея да остане и кое не. Ако това не беше вярно, в цяла Източна Европа никой нямаше да пипа паметниците на Сталин и щеше да е принуден да ги пази завинаги, само защото идват от определен исторически период.
б) Паметникът е грозен, а всяко настояще може да преценява как определен монумент влияе на естетическия облик на града и да взема решения спрямо този облик.
в) Съветската армия е очевидно окупаторска.
г) Монтирането на паметника се е случило заради покорно изпълнение на волята на стария ни геополитически ментор.
__
Извън тези аргументи, които сте чували или до възторг, или до втръсване, възниква един, струва ми се, важен въпрос. Той е: защо след нам колко години, нам колко препирни, нам колко изтощителни спорове, решението за паметника се взема сега - като начален гонг на предизборната кампания? Абсолютно ясно е, че този дебат би могъл да обсеби същата кампания, да се превърне в тема номер едно - всеки въпрос, който се движи около две полюсни реакции, има това свойство. И така самата кампания ще се ограничи в този монументален въпрос и ще изключи всички останали.
Далеч съм от мисълта, че вносителите на предложението не знаят това. Ицо Хазарта вече изрази резервивано отношение към идеята, а този текст посочи и друг ключов проблем: че СОС най-общо замита не само предизборната кампания под килима, а всички нерешени проблеми на столицата, които растат, но не стареят. Да не говорим, че растат и скандалите за обществени поръчки със съмнителни разходни части, вероятно надписвани, за да се задели това-онова където трябва. Но всичко това трябва да потъне - важното е паметникът на съветската предизборна кампания да триумфира с колосално величие и да демонтира, засега, едно-единствено нещо: дебатът за ключовите политики, които никой не иска да води. Понеже нито има какво да каже, нито какво да предложи.
Автор: Райко Байчев
