Резултатите от шестите поред предсрочни избори са сравнително ясни и голямо разминаване между екзит половете няма - първи ГЕРБ, колебания за вторите между ДПС, ПП-ДБ и "Възраждане", под тях БСП и ИТН, а близо до чертата - "Величие" (по повод последните може да прегледате този текст).
Избирателната активност обаче се движи около 25%. Резултатът е плачевен. Толкова плачевен, че когато по телевизорите се въртят до безкрай проценти, анализи, класации и коментари, би трябвало отдолу да върви една червена лента, на която да е изписано като бележка под линия - всичко това е наужким, защото минимална част от онези, които могат да гласуват, изобщо са го направили. Ако извадим от уравнението автоматичната и всеопрощаваща привързаност на т.нар. "твърди електорати", ако изтрием от уравнението корпоративния и административния вот, ако се абстрахираме от изборния туризъм и още няколко свръхпознати злоупотреби, то излиза следното: у нас вече няма почти никаква мотивация и готовност за избори, която да идва от някакъв жив размисъл и от естественото чувство за отговорност.
Идва ми наум едно изречение, произнесено по съвсем друг повод, но подходящо за днешния резултат. То гласи: "Аз не съм гражданин, а потребител". Потребител, ще рече човек, който схваща връзката си с българската социална действителност еднопосочно - тя е нещо там, което не зависи от нас, но ние ще го ползваме - докато може и го има. Ако то ни сервира мизерия и несправедливост - имаме за отговор псувня, омраза и емиграция. Ако ни сервира благоденствие и напредък - имаме готовност да ги консумираме, разбира се. Нито едното, нито другото обаче зависи от някакво практическо упражняване на избирателните ни права. Нещо такова представлява обществения договор.
Това състояние е много близо до някакъв вече почти мистически индивидуализъм. Напълно вярно е, че политическият елит, както и политическият контраелит, не е съставен от смайващо интересни и мотивиращи хора. Безспорно е, че както преди сглобката, така и след нея, на фона на вече пет предсрочни избори, да се изтръгне ентусиазъм от избирателя става все по-сложна задача. Но въпреки всичко пак остава някаква неяснота по отношение на апатията. Да припомним: 9 юни, съвсем подходяща дата. Нито са започнали отпуски, нито европейско. Вътрешнополитически залог: неимоверно сериозен. Външнополитически: военно сериозен. Стари играчи: колкото искаш. Нови: още повече. Може да се гласува и за доказан ненормалник, и за ненормалник дебютант; може да се гласува и за доказан професионалист, и за очертаващ се нов. Може да се подкрепя, наказва, отрича, контрира; да се гласува за съзидание и за назидание. И въпреки всичко стандартният отговор е "По-скоро не бих". Потребителите са уморени.
Автор: Райко Байчев
