XIX век е времето на свободата. Времето, в което особено за народите на Балканите, историята гърми с трясъка на революциите. Време, в което за българите чистата и свята република изглежда като все по-възможна цел. Време на падения и възходи на духа.
Днес, когато разни вариклечковци се опитват да ни внушават, че всичко наоколо си има цена, а идеалите са за наивници с разклатено съзнание - достатъчно е просто да направим бърза проверка. Нещо като инспекция на самоинсталиралите се сред нас герои, които работят в полза роду, докато хранят егото си с чужди кахъри. Те са в политиката, разполагат се на широка нога, пипат от общите пари за... обществени поръчки, вдигат телефони и дават заявки за публичен маскарад с някой уязвим. Пият за здравето на наши и чужди гости и ръкопляскат на спасителите си, докато подритват слугите им. Да, това са същите, които ви говорят за чест, дълг и достойнство, а после се клатушкат около шведски маси.
Убеден съм, даваме си ясна сметка, че без такива герои спокойно можем да минем. Но те без нас не!
Ето ги - чакат ни пред урните и се тъпчат с енергията, която изливаме, в кавги помежду си. Правят ни на будали от екрана и действат така, че всичко да е хубаво, но вечно да не е готово. Бъркат мишкуването си с героизъм, а героизма - с падение.
Уважаеми читатели, тъкмо днес, когато тези герои се осмеляват да ви говорят за века на свободата, погледнете делата им. И ще ги познаете по падението на духа и възхода на страха им.
Автор: Румен Скрински
