Спомняте ли си Brexit? Светът с неособен интерес и предпазлива насмешка слушаше дебатите за излизането или оставането на Великобритания в Европейския съюз. Дори в деня на вота, почти никой не предполагаше, че Лондон ще се събуди "вън" от ЕС. И настана паника. Страх и объркване от това, което се задава.
Вижте Великобритания днес - политическият ѝ елит се чуди как тихомълком да подмине Brexit, съзнавайки катастрофалните последици от едно действително напускане на Европейския съюз. Brexit беше предпочетен от възрастните и хората с нисък образователен ценз, подведени под евтиния популизъм. В общи линии и такива гласуваха да стане отново Америка велика. И ето ти го Доналд Тръмп.
"Make America great again", едва ли
Толкова ожесточена, подла, арогантна и разхитителна кампания за президентски избори скоро едва ли ще се повтори. Двата лагера - демократи и републиканци - хвърляха кал и компромати, лъжи и подигравки, клевети и обвинения. Хилари Клинтън успя да мобилизира огромна част от авторитетните медии, които буквално отразяваха всяко нейно дихание. Ала независимо, че пред американския народ се бе изправила жена с толкова опит зад гърба си, тя не успя да внесе онова доверие и неподправена искреност, която да й осигури безапелационната победа. Но друг успя.
И така - първичен и арогантен, избухлив и креслив, откровен и фалшив - Тръмп се хареса най-много на онези американци, които са като онези британци - с по-нисък социален статус, непретенциозен образователен ценз и в напреднала възраст. Но Америка няма да стане отново "велика" точно поради това.
Популизмът - опиум за масите
Ако не друго, Доналд Тръмп улови вълната на отвратените и онеправданите, които ненавиждат политическата си класа и нейното лицемерие. Добрият шоумен им заговори с прости думи, обеща им в действителност неизпълними неща, яхна отчаянието им и те го припознаха. Да, подиграваха се на прическата му, смееха се на публичните му изяви, но дискретно одобряваха расистките му изказвания, величаеха обещанията му за славен живот и тръпнеха в очакване на затварянето на страната за всякакви странни пришълци.
Коментар на авторитетната агенция France Presse констатира следното: Тръмп предложи опростенчески решения за сложни проблеми, обеща да унищожи „Ислямска държава” без да каже как ще го направи, и се изказа мило за Владимир Путин, наричайки руския автократ силен лидер. Митингите на Тръмп събираха тълпи от главно бели хора, които скандираха лозунгите му и му прощаваха за гафовете и обидите. Те харесваха политически некоректното му говорене, което отразяваше дълбоко вкорененото им чувство за безизходица и тревога от това къде се оказват при разместването на културните пластове в страната".
Парадоксално е как един медиен магнат, който тъне в разкош и богатства, не плаща данъци, но говори за данъчни облекчения, може да повлече след себе си и масите, които да видят зад вратовръзката и сакото му "човек от народа". Но очевидно популизмът харесва харизматични личности, които печелят гласове само заради присъствието си, а думите им настървяват тълпите и ги карат да взимат решения, които после проверяват в Гугъл. Както се казва, да не започваме с примерите за "тръмпотия" само дори от нашенската действителност.
Какво им обеща?
Въпреки че и двата телевизионни дебата с Клинтън отредиха място на Тръмп в глухата улица на провала, той безшумно беше подковал много преди това избирателите си със смели обещания. Тръмп се хареса веднага на много от белите американци и си навлече омраза на чернокожи и имигранти, когато заяви, че при първа възможност ще вдигне ограда по границата с Мексико, ще спре притока на мюсюлмански имигранти и ще депортира нелегално пребиваващите в страната.
Намаляването на данъците, за което той непрестанно натякваше в кампанията, също прилепи към него огромна част от гласовете. Той набиваше и в главите на американците тезата си, че на всяка цена ще се бори срещу "корумпирания елит" на страната.
Дори само тези три примера са достатъчни, за да се убедим, че те преминаха устойчиво през времето на цялата кампания, заметоха всички глупости, които Тръмп свърши и му осигуриха постоянни индулгенции за пред избирателите.
AmericanExit?
Да, сега отвъд Океана половината нация протестира срещу Доналд Тръмп. Така, както Лондон скочи срещу Brexit. Световните лидери са предпазливи в изказванията си просто защото и те са още подвластни на шока от вота. Но Тръмп няма в никакъв случай да е президентът, който ще "затвори" САЩ за света, каквито опасения вече се прокрадват. И това е така, защото нито той, нито никой друг имат устойчиви механизми за влияние върху глобализацията. Важното следствие е друго - американците са поляризирани и разделени.
Но във Великобритания протестите бързо утихнаха и Brexit стана тема като всички останали. В Щатите до голяма степен ще се случи същото - американците ще тушират в съзнанието си това, което си надробиха, а Тръмп ще е просто колоритният републикански президент, който тепърва ще влиза в новините с грандоманската си визия и фасадни реформи. И в двата случая - на Лондон и Вашингтон - победителят обаче е популизмът. А след него всичко е каша.
Автор: Румен Скрински
