Дарик се държи като радио на протеста. Тошо Тошев си казва откровено какво мисли за властта, агенцията на Андрей Райчев и Кънчо Стойчев излиза със социология за оставка на кабинета, а те двамата наблюдават на място антиправителствените протести. В българската политика това са ясни знаци, че управляващите, които и да са те, скоро ще си отидат. У нас все пак политическата класа не е еманацията на нацията и затова интригите в нея са на дълбоко провинциално ниво, сравнени с тези в Европа например. Така беше, когато падна правителството на Виденов, после при протестите през 2013 - 2014 година.
Няма да правя анализ за разликите и приликите между протестиращите тогава и сега, защото по тази тема вече твърде много се изговори. Пеевски е общият знаменател, но има и още нещо. За първи път протестите са признак на политическа зрялост на електората, който вече има нематериални искания и не е готов да се откаже от тях срещу финансови и социални облаги.
Бойко Борисов е обмислял оставка още след излизането на втората порция записи в края на юни, но хора от близкото му обкръжение са го убедили да задържи. Ако беше послушал инстинкта си, то днес шансовете му за оцеляване щяха да са близо до отлични. Сега излизането му от властта го превръща в мишена за всички – политически врагове, съдебно преследване дори и легендите за отмъщението на сръбския мафиот Сретен Йосич вече започват да придобиват достоверност.
Случващото се сега опровергава тезата, че Бойко Борисов и Цветан Цветанов са скачени съдове - потъне ли единият, ще дръпне и другия със себе си. Скачените съдове всъщност са Бойко Борисов и Делян Пеевски, а техният избраник Иван Гешев ще ги потопи. И Пеевски, и Борисов са готови да се предадат един друг, за да оцелеят. Вече го правят. Премиерът отчаяно и нелепо се кълне, че генералният спонсор на ДПС няма нищо общо с кабинета. Томислав Дончев и той се обяснява, че дори не го познава. Медиите на Пеевски започнаха рязко да обръщат посоката, а това е сигнал, че той вече смята Борисов за потъващ кораб и се опитва да се сниши, като се скрие сред тълпата на негодуващите. Приготвил е спасителни лодки, с които е пробил част от партиите извън властта, някои от новите политически проекти. Вървят опити за превземане на протеста отвътре или неговото дискредитиране. Засега прекалено бавно, с минимален успех.
Пеевски обаче има и други проблеми. Напрежението между него и Ахмед Доган става все по-видимо. Вижте по кои теми говори и какви послания отправя Карадайъ и го сравнете с Йордан Цонев и Хамид Хамид. Ортакът на Доган Румен Гайтански-Вълка е обект на атаки от поне половин година. Бяха му отнети поръчките в няколко района на София. А скандалът, повдигнат в публичното пространство от Владислав Панев от "Демократична България" за незаконно строителство в ловно стопанство "Искър", налива съзнателно или не вода в мелницата на Пеевски, който ненавижда Вълка според хора, запознати с техните взаимоотношения.
За Бойко Борисов е ключов въпросът с оцеляването на този парламент и излъчено от него правителство до редовните избори през март 2021 година. Той вероятно има и други притеснения, освен реваншистки служебен кабинет на президента Радев и невъзможността за контрол на изборния процес. Вероятно има притеснения, че може да се превърне в изкупителна жертва за политическото оцеляване на Пеевски и Гешев. Затова той събра актива на ГЕРБ с три основни цели:
1. Да обяви готовност за оттегляне и да посочи заместник, който да довърши мандата с надеждата, че това ще успокои обществото.
2. Да се опита да консолидира около себе си партията и да се обгради с нея.
3. Да даде знак на членовете на ГЕРБ, че им предстои тежка битка за оцеляване.
Тези негови усилия по-скоро ще претърпят провал, защото късно се обърна към актива, който пък е тежко обиден от това, че Борисов допуска до себе си освен Севделина Аранудова само новите гербери в лицето на Харизанов, Сачева и дори Биков. Тези аватари пък от доста време водят политика на разчистване на старите кадри - разбирай, изместване на верните гербери и замяната им със свои протежета. Тези, които упорстват на "стратега" Харизанов, лошо им се пише. Освен това проблемите на Бойко Борисов са в големите градове – основно София. Те са в резултат на глупави, предвидими и предотвратими грешки, нагла корупция, кадрова немощ и арогантно поведение на властта. Предизборните кампании винаги се изнасят от партийните структури на местно ниво, които са силно мотивирани само на кметски избори, защото касаят пряко живота на хората и ползите са видими. В останалите случаи това за тях е много голямо усилие със слаба мотивация, изискващо сериозни ресурси. Та сега същите тези структури ще трябва да се оправдават и червят пред местния електорат заради грешките на централната власт, която в нито един момент не се е допитала до тях. Да оправдават решенията на правителството и да обясняват, че зад всеки скандал стоят душманите на ГЕРБ. Същтите тези структури трябва безрезервно да се хвърлят в калната предизборна битка и да спечелят депутатските места на хора като Тома Биков, Деница Сачева, Боил Банов, Данаил Кирилов и други, лансирани от новия мотор на ГЕРБ и кадровик Харизанов.
Да не забравяме и бизнеса, който от дълго време е на подчинение и сега на места с огромно желание ще подкрепи всеки, който не е ГЕРБ. Парадоксът е, че същият този бизнес години наред подкупавше партии, пазареше политици, покваряваше с парите си властта на всички нива, днес милее за правила, закони и работещи институции. Най-сетне разбраха, че съществуването на правила е добре за всички.
Иронията е, че не Цветан Цветанов доведе ГЕРБ до положението, в което се намира, а самият Бойко Борисов и неговите нови любимци. Същите тези, които преди година дадоха всичко от себе си "Апартаментгейт" да разчисти терена от Цветанов и сие. Не беше нужно бившият втори да предприеме каквото и да било. Просто трябваше да чака търпеливо, защото познава добре капацитета и възможностите на своите противници.
За никой в момента не е изгодно да има предсрочни избори наесен! Никой няма готовност. ГЕРБ имаше допреди месец. Сега членовете ѝ са в паника и размишляват върху собственото си политическо оцеляване. До преди седмица-две любезно отказваха поканите на Цветанов да се присъединят към новия му проект. Днес обаче започват да се замислят, а някои от тях дори обръщат поглед към други политически сили.
Впрочем за предсрочни избори се заговори още през февруари. Тогава усилено вървеше слуха, че Борисов напролет ще хвърли оставка и ще предизвика избори, за да пресече пътя на новите проекти, които нямаше да имат необходимото време за подготовка. Но COVID-19 промени този сценарий.
Какво ще се случи оттук нататък?
Борисов вече е приел реалността, че четвърти премиерски мандат няма да има. Днес той се бори за безопасно оттегляне от политиката. Изявената готовност за оставка е знак за готовност за преговори с партиите участващи в протеста. По-конкретно, "Демократична България". Предложението на ГЕРБ би било щедро - готовност за някаква форма на програмно експертно правителство с министри предложени от "Демократична България". Склонна съм да предположа, че Христо Иванов, който от безличен политик за един ден се превърна в рок звезда, няма да се съгласи защото няколко месеца във властта сега ще му костват очертаващата се няколко годишна звездна кариера.
Поначало тези, които организират и подкрепят протестите, са изправени пред труден избор – да има ли избори, които ще доведат до фрагментиран парламент и възможно влизане на страната в спирала на предсрочни избори или не?! Те обаче са наясно, че сега са изправили Борисов и Пеевски до стената. За първи път оцеляването на империята на Пеевски е под заплаха. Оставането до редовните избори ще му позволи да се укрепи. Протестът постигна една от целите си – на практика накара Бойко Борисов да се оттегли. За всички е ясно, че той вече е "пътнико виден, пътнико оф". Това няма да успокои тези на улицата, защото добре знаят, че Гешев е в началото на мандата си. Ако затихне вълната сега, ще е трудно да бъде вдигната отново след няколко месеца. Тоест Гешев може да падне сега или никога.
Правителство на компромиса, което да довърши мандата, е вероятен вариант само при оставка и на главния прокурор. Скриването му тези дни няма да успокои нещата. Хората често първо посочват неговото оттегляне и на второ място нареждат оставката на премиера.
И накрая няколко думи за това кой стои зад протестите и каква е ролята на Васил Божков-Черепа в тях. Всеки, представящ се за политически анализатор или антрополог от тези, които са постоянно по студиата, е редно да даде обяснение за феномена Божков. Как така сочен за хазартен бос, бивш кадър на "Магурата", фигура от ъндърграунда и какво ли още не, за малко над два месеца натрупа такава фенска маса, за каквато и Левски и ЦСКА могат само да мечтаят? Неговите постове в социалните мрежи за няколко часа имат хиляди харесвания, а премиерът далеч по-малко. Коментарите под постовете същото заслужават внимание и оценка. Всички видни анализатори удобно или не подминават това явление.
Според мен трябва да приемаме всяко изявление на Божков буквално без да търсим допълнителни неща между редовете. Да, той подкрепя протестите и всички, които са срещу сегашното управление, но едва ли е автор на мащабен план за сваляне на правителството и дирижира еднолично тези процеси. Мисля си, ей така разсъждавам, че той има капацитета да осигури няколко хиляди протестиращи, без да плати нито един лев. Достатъчно е, при това съвсем обяснимо, да се присъединят хора, които са имали пунктове на "Еврофутбол" и за един ден е трябвало да приключат с малкия си бизнес и да останат без препитание.
Моментът е назрял в резултат на много фактори и обстоятелства, заради които Бойко Борисов успя да изправи срещу себе си армия от противници. Тези "душмани" са иначе дългогодишни врагове и при други обстоятелства никога не биха били от една страна. Даже не е нужна синхронизация помежду им? Гафовете на кабинета им дават възможност да си подават топката без особени усилия. На терена освен Божков са Цв. Цветанов, Цв. Василев, И. Прокопиев, други знайни и незнайни представители на бизнеса, десници, левици и много други, плюс това, че на хората отдавна вече не им е забавно народняшкото поведение на Борисов. В случая всеки с неговия принос към общата кауза.
Автор: Добринка Златкова
* Заглавието е на редакцията
