Проблемът е, че всеки си има свой различен бог. Без да се пита той истински ли е, логичен ли е. И често подчинява не себе си на бог, а бог на себе си.
Така, за съжаление, стана ясно, че прави и Българската православна църква. Тя подчинява бог на своите страхове, интереси, проблеми, предубеждения и слабости. Което е отвратително. Ако хората сме объркани и губим вяра, надеждата ни е, че поне църквата, която приемаме, че би трябвало да е пряк проводник на божията истина, следва идеята, че бог е любов, добро, състрадание...
Само че това отдавна не е така. Тези постулати отдавна са само редове от Библията. Само инструменти в съревнованието между религиите, коите да ползваме, за да кажем: "Ето, моята религия е по-добра от твоята, по-възвишена...". А иначе сме еднакво жестоки.
Това ли е вашият бог? Защото страшно много българи, смея да мисля, че повечето, подкрепят позицията на църквата за бежанците. Защото ние имаме дълбока и неизлечима травма, свързана с исляма. И тя е разбираема. Но не е оправдание.
Такъв ли виждате бог? Мислите ли, че той иска хора, повечето от които изпаднали в беда, да бъдат отблъсквани, спирани, гонени? Да строим стени, без да ги питаме каква е тяхната истина, каква е тяхната история? Мислите ли, че бог иска да делим човечеството на "правилно" и "неправилно"? Мислите ли, че той иска да спъваме бягащи хора с деца на ръце? Да ги караме като добитък и да си ги предаваме като добитък? Така ли виждате бог? Защото нашата църква го вижда така.
А ролята на църквата е друга. Без значение от обстоятелствата и от това колко отвлечени, фантасмагорични или нереалистични звучат посланията й, тя трябва да казва само едно: "Има добро в този свят и трябва да се уповаваме на него".
Гнусно е да рухва бастионът на вярата, защото се омешва с политиката и интересите. Гнусно е църквата да се изказва като партия. Гнусно е, защото когато живееш с мисълта, че в трудния ни и объркан свят има поне едни хора, които пазят чистотата на духа, чистотата на безпрекословното добро, и бъдеш така жестоко и грубо опроверган, разочарованието е голямо.
Виждате ли лицата на "свещениците", които обикалят сутрешните блокове и новинарските емисии? Това не са лица на божи хора. Не са. Защото зад тях не прозира милосърдие, не прозира състрадание. Погледнете лицето на дядо Добри и няма да имате съмнение. Защото когато доброто е искрено и неоспоримо, това личи. А в българската църква доброто отдавна не личи.
Вярно е, че не всички бежанци бягат от войната в Сирия. Само че е крайно време да приемем истината, че нещата не ни се случват, ние ги избираме. Ние, целият свят, и особено Западния свят, сме избрали да има бедност в Африка, Близкият изток да е врящ казан и в Афганистан да вилнеят талибаните. И трябва да живеем с подследиците от своите решения.
Вярно е, че арабските страни от Персийския залив не приемат бежанци, което е мерзко престъпление и лицемерие. И ние можем да изберем да им поискаме сметка. Но не избираме.
Европа щяла да се ислямизира. Ще се ислямизира, ако го изберем. Ако не го изберем - няма.
Така и бежанската криза не ни се случва. Ние сме я избрали, ние сме я създали. И светът трябва да посрещне това, което е създал.
И въпросът е какво ще изберем. Всеки, според бога в себе си.
Наистина ли няма капка съпротива в сърцата ви, когато помислите за идеята просто да отблъснем тези хора? Да ги изгоним, да се оградим със стени?
Мислите ли понякога за тях? Какво трябва да ти се случва, за да рискуваш живота си и този на най-обичаните си хора? Да рискуваш да те застрелят, да се удавиш, да умреш от глад и жажда? Да напуснеш родината си, мястото, на което си живял цял живот и където са всички, които са ти скъпи? Да рискуваш да те унижават и да те гледат с презрение? Да те третират като пришълец, пиявица, терорист?
Кой е този бог, за който това е без значение?
Кой е този бог, който казва: "Вие сте по-добрите. Вие трябва да надделеете и да властвате?". Човечеството прекалено дълго е живяло със заблудата за богоизбраните народи, с богоизбраните цивилизации. Разделението е станало толкова дълбоко, че е много изненадваща гледната точка, че не сме християни - мюсюлмани, бедни - богати, образовани - необразовани, а общо и просто хора.
Кой е този бог, който одобрява такъв свят?
Ако това е вашият бог, добре. Ако мислите, че имаме шанс да успеем с такъв бог, добре. Всеки има своята истина.
Моята не е такава.
Автор: Десислава Любомирова
(Не пиша "бог" и "църква" с главни букви, защото уважението не е в граматиката и създадените от нас правила. То е въпреки и извън тях.)
