Огледайте се! В България почти няма нито един нерешен проблем... постфактум. На всичко сме способни, когато трагедията вече тлее, когато недоволните са уморени, когато мъката е прах, а гневът - залепнал по лицата. Тъкмо в тази гротеска обаче се раждат най-големите ни успехи, покълнали в чуждия ад. Обещанията се отърсват от калта и се превръщат в дълго чакана амнистия за минали грехове. А за настоящите веднага се предвиждат индулгенции, чиято цена варира според крясъка в публичното пространство.
Огледайте се! Извънредните събития ни показват колко неспособни сме да внесем аванс за подредбата на общата ни кошара. На место това в нея всеки затрупва тревогата или лицемерието си под влажната слама. И така дреме, докато не огладнее и не се скара със съседа си по проблем. Идва и лошият вълк, който за зла обратна ирония от приказките в случая подпалва кошарата и ние почваме сред врява и паника да гасим - поредния пожар, поредната трагедия, поредния резултат от калпава реформа. Разбира се, вълкът е виновен, защото е хищник, ние сме отчаяни и пак заспиваме примирени върху изгорелите си надежди.
Огледайте се! С великански крачки тичаме след събитията и в този обречен маратон, забравили да бягаме с цел, отдавна сме се отклонили от курса. Вече никой не знае точната посока, никой не си я спомня. Ако някой падне, го вдигаме. Но ако паднат повече, не им обръщаме внимание, тайно вярвайки, че конкуренцията ще загине. Съвсем скоро обаче се спъваме точно в нея, осъзнавайки порочния кръг на нищожните си усилия. И толкова. Времето изтича, а ние пак сме закъснели.
Автор: Румен Скрински
