Коронавирусът ни залива, не оставя празно място никъде. Това е впечатлението, ако погледнете която и да е медия или се позачетете в социалните мрежи.
При толкова много натиск, при толкова много насаждане на паника всъщност става много лесно да изтървем края. Напоследък, с увеличението на заразените и болните, все повече в ума ми остават думи на този или онзи, които касаят именно способността ни да действаме интелигентно. Например: Приятели на здравния министър пият антибиотик, макар да са здрави – правят го от страх да не се заразят с коронавирус. Или незнаен Фейсбук потребител, коментиращ поредната история на явно паникьосан човек, търсещ успокоение на страховете си: „Най-добре след PCR теста си направете и един IQ тест, вторият със сигурност е отрицателен”.
Страхът реже по-дълбоко от всякакви мечове – тази реплика е на учителя по фехтовка на Аря Старк, един от най-ярките образи в поредицата "Песен за огън и лед", от която се роди хитовият сериал "Игра на тронове". А в България, поне по мое мнение, вони на страх.
Крайно време е наистина да чуем здравният министър проф. Костадин Ангелов – да се пазим, не да откачате! Какво по-просто от това да ограничите контактите си до близък семеен кръг и работа? Какво по-просто от това да контактувате онлайн и дистанционно с колкото се може повече хора, без които няма как да живеете – дали заради работа, дали дори със семейство? Натискът върху здравната ни система е очевиден, той не е фикция или измислица. И единственият начин да помогнем е като слушаме хората в тази система, когато ни молят да правим това и това. Не да се правим на прекалено умни, не да си играем на криворазбрана демокрация - когато има криза, решаването ѝ в болшинството случаи минава не през поведение тип "референдум", а през носене на отговорност и вземане на решения от малко хора, които обаче разбират добре за какво става въпрос.
От друга страна обаче не бива да забравяме. Не бива да забравяме защо в кризисна ситуация се оказа, че "легла има, лекари и сестри няма". Не бива да забравяме защо възнагражденията в сектора са такива – и то с ясното разделение на обществен и частен сектор. Не бива да забравяме каква е системата – тази на клиничните пътеки, която превърна здравеопазването в търговия. Поне досега аз не съм чул сериозни предложения за нейната промяна – а криза като COVID-19 би следвало да роди такива! Не бива да забравяме и КОЙ е отговорен за това - за да не му позволяваме пак да носи отговорност, която всъщност няма намерение изобщо да носи.
Да разберем и признаем един проблем е половината му решение. Но да го признаем така, че да го разберем – иначе не става нищо. Иначе има хора, които с право се питат защо да даваме 1000 лева на личните лекари, след като те дори не си вдигат телефона, а са лекари – като ги е страх от болести, защо са станали такива? Личните лекари пък с право отвръщат, че като имат по 2000 – 3000 пациенти, няма как да вдигнат телефона на всички, дори да искат. Няма как да го направят и като нямат достатъчно помощ т.е. сестри.
Когато не се поставяме на мястото на другия, стигаме до момента с неразбирането. А то е най-страшната пречка пред решаването на проблемите.
п.п. И друго си мисля тези дни – дали повсеместното спиране на социалните мрежи и медиите няма да помогне значително за овладяване на пандемията? Защото гласовете на разума често остават удавени в тях ...
Автор: Ивайло Ачев
