Както си позволих да прогнозирам, двете представени в европейския парламент управляващи партии БСП и ДПС не посмяха да разгневят Брюксел с връщане назад към задимените заведения.
Това стана ясно още в мига, когато министър Андреева си смени рязко позицията и като лекар твърдо се обяви против шумно рекламираното намерение за реванш на ресторантьорските покровители на този кабинет. Така операцията отрова - срещу пари не се осъществи. Българските Борджии поне веднъж удариха на камък.
Още по-ясно през мъглата от приказки се промъкна балансирането по тънкото въже между Брюксел и кръчмарските спонсори на властта, когато на третата партия от властовия екип, която обаче е извън зависимостите на БСП и ДПС по европейска линия, защото дори посестримите й сред западноевропейските националисти не искат да си играят с нея, беше поверената ролята на вносител на ретоградната поправка за реванш на цигарения дим.
Така вносител на лобистката поправка се оказа „Атака”.
Tази хитроумна комбинация доведе до очаквания край: властта се отчете пред спонсорите (и излъганите избиратели сред пушачите) с положено старание, но същевременно не даде нови поводи на Европа да я сочи гнусливо с пръст, както прави и без това поради самия факт, че се заиграва с фашизоиди, за да управлява на всяка цена (която оправдава средствата, но не оправда доверието в рамките на поетите предизборни пушачески ангажименти).
Ето защо в пленарната зала законът не беше „поправен”, но не артистите от мнозинството направи възможното да демонстрират ентусиазъм пред задкулисието, поръчало поправката.
Пито, платено - колко точно, сигурно няма да узнаем, но ако хазартното лоби е много ядосано, може да ускори неизбежната кончина на този мекушав парламент, който го изигра с двойната си игра.
Димната завеса остава, но 12 декември все пак е лош ден за българската дeмокрация - един предсрочно случил се петък 13-ти за онези, които бяха готови да разрешат отново отровителството, отменено (поне на хартия) под натиска на европейската цивилизация.
Още: Олаф Шолц загуби вота на доверие. Какво предстои?
Още: Как тайните служби на Сирия са се учили от нацистите
Автор: Иво Инджев
