Лятото на 2020 се оказа различно от всяко друго лято. COVID вирусът промени живота ни из основи. Това лято донесе и политически и социални вълнения, които България не е преживявала от много дълго време.
Още: Пренаписване на историята? Тръмп и мащабната акция по заличаване на специфични архиви на САЩ
Още: "Необичайна присъда" за Льо Пен: Защо може да е фатална
За нас, българите живеещи от другата страна на Атлантика, тези две събития се оказаха свързани по странен начин. Мнозина от нас не можаха да се върнат в България тази година заради ограниченията за пътуване. Същевременно, много други наши сънародници пък точно заради вируса трябваше да се върнат в родината от Европа и други по-близки краища на света и станаха катализатор и важна движеща сила за протестите. Така ние, българите в Северна Америка се оказахме в ролята на обикновени зрители на процеси, които живо ни вълнуват. За мое най-голямо съжаление и това, което пиша днес, е гледната точка на един зрител, а не деен участник.
В много отношения българската общност в Северна Америка е разнородна, както е в Европа и по други краища на света. И тук, в Америка, има всякакви наши сънародници: от намръщените гурбетчии псуващи местните „тъпанари“ и скапаната им държава, до успелите и уверени в себе си граждани на света, изпълнените с носталгия българи, търсещи най-доброто за себе си и семействата си, хора загърбили предишния си живот в България, други, възприемащи се като част от една световна българска общност, както и всички други междинни нюанси. И все пак винаги е имало неща, които ни свързват и ни отличават донякъде от сънародниците ни в България. Бегъл поглед върху резултатите от отделни избирателни секции от доста години насам показва това недвусмислено: обикновено каквато е разликата между София и по-малките градове в България, такава е и между големите центрове в Западна Европа и Америка спрямо София в същата посока. С други думи ние, живеещите „на Запад“ гласуваме ясно и категорично за геополитическата ориентация на България, за демокрация и пазарна икономика, както и срещу всичко свързано със старата БКП и популистките анти-европейски проекти. Наследниците на БКП традиционно събират минимална подкрепа тук. Това е, което обединява политически повечето от нас в Америка и Западна Европа. Разбира се че има изключения или интерпретации, но цифрите са достатъчно ясни. В голямата си част ние нямаме съмнение, че България е и трябва да остане част от западния свят, а не от някаква ориенталска, Балканска или евразийска общност. Ние също така живеем в общества, в които „системата“ работи и в които ние не сме поданици, а свободни граждани. Ние приемаме, че институциите са създадени да служат на хората, а не „властта“ да командва индивида. Ние сме активни хора с гражданска позиция и вяра, че сме част от обществото и нещата зависят от нас. Звучи елементарно, но разликата в манталитета е съществена. В голямата си част ние искаме да видим това и в България, като основната разлика с други наши сънародници е, че ние знаем точно как изглежда работещата държава, понеже ежедневно сме потопени в тази действителност.
По отношение на протестите и исканите оставки, ние разбира се имаме своите различия помежду си. Осъзнаваме нуждата да се отърсим от хомота на задушаващата страната корупция, но мнозина виждат и рискове за преориентиране на страната в друга посока. Какво ще направи едно служебно правителство, назначено от президента? Дали следващите избори ще докарат раздробен парламент с трудно предвидими коалиции на неясни принципи? Всеки сам за себе си претегля тези фактори и определя позицията си. Нямам претенциите да говоря от името на всички свои сънародници отвъд океана. Оттук нататък ще изложа личното си мнение, споделено от мнозина приятели и познати, всички те бидейки умни, образовани, успяли, отговорни хора, обичащи България.
Още: "Северен поток" се завръща, а с него и русофилската Германия? Бъдещето на проекта чертае нова карта
Още: Полша се развива по-бързо от държавите в Западна Европа. "Предприемаческият ген" в действие
Основен проблем на страната и обществото в България са пасивността, незаинтересуваността от всичко извън личния ни свят, както и масовия нихилизъм и убеждението, че нищо не зависи от нас и всеки се спасява поединично както може. Това си е тежко наследство от 45 години диктатура, но и в не малка степен от следващите 30 години лутане. Ограбени, излъгани и разочаровани, българите са се оттеглили в черупката на един свят доминиран от конспирации, полуистини, манипулации, дълбок провинциализъм и насаждани от медиите представи че всички са маскари и нищо няма смисъл. Това, естествено, е рецепта за провал и примирение. Ама не можело да променим „системата“? Абсолютно вярно, до момента в който вярваме че е точно така. Ами купения вот, който обезсмислял нашия глас? Има го и сигурно пак ще го има, но той е в пъти по-малък от НЕПОДАДЕНИЯ вот, който всъщност е далеч по-големия проблем. Ама няма алтернатива? Аз познавам свестни хора. Сигурен съм, че всички познаваме такива. Те и ние сме алтернативата. Да, бавно и трудно е понякога, но да си свободен не е лесно, а и Рим не е бил построен за един ден. Трябва да се почне отнякъде, а да гласуваш, да се информираш и да си обществено активен не е чак толкова трудно. При целия скептицизъм и цинично убеждение, че нищо не може да се направи, всъщност ние държим всички лостове за промяна в ръцете си: избори има и всеки е свободен да гласува и да убеди хората около себе си да гласуват по съвест и да участват в промяната. А ако не искаш и не можеш, тогава никой не ти е крив и толкова заслужаваш. Никой, освен ние самите, не избира кой да ни управлява.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Българинът обикновено спи дълбоко когато стане въпрос за обществени дела и уредбата на държавата. Но това лято нещо се случи. Дали защото „чашата преля“, или вирусът и социалните ограничения ни оставиха енергия в повече, или млади и активни хора се върнаха и дадоха импулс на процесите, но заспалото и традиционно пасивно общество се събуди. За пръв път от много време. Българинът е на площада и не иска повече така. Иска по-добре уредена държава, по-малко корупция, повече законност и работещи институции. Иска повече Европа. Това е рядък шанс. Можем ли да си позволим да го изпуснем? Когато българинът неизменно пак заспи ще е късно за промени. Те трябва да се случат сега, когато гражданите активно си търсят правата и се държат като собственици на държавата, а не нейни поданици или безучастни наблюдатели. За мен няма грам съмнение, че в резултат на един месец протести България е по-добре от преди. Върнахме си плажната ивица при Росенец; променихме скандални, порочни и престъпни схеми около ТЕЦ Варна; махнахме държавната охрана от хора, на които изобщо не им се полага такава; всеки ден се сезират институциите и се осветляват легално нови измами, далавери и кражби от нашия джоб. Най-важното от всичко обаче: върнахме си вярата, че може по-иначе. Повярвахме си, че ние можем да постигнем нещо, да накараме институциите да работят и законите да се спазват. Не е малко! Напротив, много е! Ако осъзнаем, че лостовете за промяна са в ръцете ни и нещата зависят от нас, тогава ние сме на път да спечелим битката и да направим България едно по-добро място за живеене. Ама това било идеализъм. В България сега може така да му се вика. Тук и по други места на това се казва реализъм. Българите са постигнали най-големите успехи в историята си когато са разчитали на собствените си сили и са вярвали в себе си. Никой нищо не ни дължи, а ние можем сами да се погрижим за себе си и да си подредим къщата.
Да, оставки трябва да има, за да знаят управляващите, че има последствия от действията или бездействието им. Не може 10 години не само да толерираш, защитаваш и даже активно да участваш в незаконни и дълбоко неморални сделки и уговорки, а после един ден да се събудиш прероден в борец срещу корупцията. След като си се провалил в това направление, питай хората на кого имат доверие да оправи нещата. Не може и с 10-15% одобрение този парламент от анонимници да кове новите „пост-корупционни“ закони или пък даже проект за конституция. Оставка и избори! Трябва да има реформи. Дълбоки и необратими. Българският избирател гледаше с неразбиране, безразличие или с насмешка провала на правосъдната реформа, която Христо Иванов опита да направи през 2015 година. Сега е време да разбере, че голяма част от проблемите, изкарали народа на улицата през 2020 идват от бламирането на тази реформа. Да, и народът трябва да осъзнае, че нашите действия или бездействие имат последствия. За нас самите. Затова дълбоко се надявам, че протестите няма да заглъхнат, докато не постигнат основните си цели: оставки и смислени реформи. Нека сме разумни по какъв начин изразяваме недоволството си (дали все пак площадите пред Народното Събрание и Министерския Съвет не са най-добрите места за протест?). Нека не позволяваме на разни навлеци да манипулират или да си присвояват протеста (а кандидати, естествено, има!). 10000 км разстояние не е достатъчно близо, за да се открояват всички подробности и да се дават конкретни съвети, но пък е достатячно отдалечено, така че дребни и незначителни неща да не пречат да се видят основното и най-важното: може не всичко в протестите да е идеално, но хората най-сетне са се събудили. Вярно, за голямо съжаление това не са стотиците хиляди, които могат да излязат да си искат правата в Чехия или даже в полу-съветска и почти тоталитарна Беларус, но това са активните граждани, които се борят и за нас. Да ги подкрепим с присъствие или с каквото можем: дължим го на себе си, на родителите си и най-вече на децата си.
А рискове? Рискове има. Но особено ние, тръгналите да търсят пътя в живота си на другия край на света, знаем добре, че малко хубави неща в живота се случват без поемане на риск. Заради пустия страх от поемане на риск България проспа голяма част от прехода и предопредели пътя навън на толкова млади, умни и образовани хора. Най-големият риск всъщност е не да стъпим накриво, а да се примирим и да ни стане комфортно в блатото на корупцията и посредствеността. Знаем, че може по-добре; видяли сме го. Знаем, че има способни и честни българи: виждаме ги всеки ден. Знаем, че можем сами, без чужда помощ да оправим живота си; много от нас са го направили. И искаме, силно искаме България да стане едно по-добро, уредено, богато и справедливо място за живот. Това е исторически шанс да го направим, защото то изисква гражданска енергия, която сега се е отприщила. Птичето рядко каца на рамото. Изпуснем ли шанса, после дълго ще съжаляваме.
Още: Защо Тръмп иска по-слаб щатски долар
Още: Орбан доближава Унгария до модела на Путин
* Анализьт е на Живко Мутафов за Агенция БГНЕС .Той е специалист по развиващи се пазари и борсови инвестиции. Има магистърска степен по бизнес администрация от Университета на Южна Каролина. От 1996 година живее и работи в Сан Франциско, САЩ.
