В родопското село Горна Арда вече посрещат гостите с огромен "паметник". Четириметрова дървена вилица, забита в четиритонно кюфте. Било нещо като конкуренция на съседното Могилица, където пък - за завиждане - имали огромна вилица. Местни от съседното Арда се чудели дали да не заложат на колосален черпак. Толкова за ползите от състезанието и начина, по който изважда наяве най-хубавото от човека.
Тая работа не е за подценяване. Нека вдигнем колкото се може паметници на тенджери, гювечета, гърнета, шишове, барбекюта, чевермета, шкембе чорби. Вместо червен килим да се развият сърми, вместо цветя да се засади кисело зеле. Национални герои, армии-освободителки, световни войни, хайдути, писатели, възрожденци и поети - няма нужда. Да вървят за скрап.
Четиритонното кюфте е най-добрата национална инсталация. Историята не трябва да се помни, да се инсценира, да й се полагат венци и признания. Тая работа взе да доскучава, изтърка се вече. Историята трябва да бъде изпратена обратно в историята. Кюфтета на три морета и забучени вилици в тях. Вечните символи.
Всичко, което ни заобикаля, е общо взето обратното на идеята на Босия. Гладната стачка е заменена от ядлива апатия. Трябва да се яде и не трябва да се протестира - това е гражданско общество. И то има нужда от своите скулптури. Нацията и без това е твърде фрустрирана от безадресните произведения на Кристо. Какво е "Мастаба", какво са "Плаващите кейове", какво значи всичко това? Турете едно кюфте, опаковайте го в друго кюфте, натъпчете го в трето кюфте и накрая преплетете всички кюфтета едно в друго като кръговете на Олимпиадата. Всеки град и село трябва да издигнат тая работа като тотем, за да се знае какво е почит, какво е национална гордост. Обикновено в такива моменти се появяват общочовешки призиви - хайде да влезем в Гинес с паметник на най-голямото кюфте! Верно, хайде да влезем. Такива все хубави работи не трябва да остават незабелязани.
Автор: Райко Байчев
