Да предложиш нова Конституция при силната политическа фрагментация на обществото е несериозно. Конституцията е символ на съгласието, законността и Единението на нацията и отношението ѝ към разделението на властите.
В България няма съгласие, няма законност, има слаба форма на обединяване срещу досегашния политически автократски режим (да, 11 години корупция и превръщането на една партия в държава си е режим) и за капак - не съществува никакво разделение между властите, а одобрението към тях е под критичния минимум.
Раздържавяването е сложен и дълъг процес, който обаче в България управляващите успешно реализират през тези вече 30 години демокрация. Винаги всичко започва с разрушаването на устоите, върху които се крепи обществото. Атаката срещу България започна с предизвикания демографски срив и обезлюдяването на огромни региони, което спомогна за тяхното феодално овладяване от политически бизнесмени.
Демокрацията отстъпва тогава, когато "демосът" (бел. а. - "народът", от старогр.) бива подложен на системни атаки. Кризите, предизвикани в образователната и здравната системи, доведоха до това от една страна хората да се страхуват за здравето си, а от друга - да се подмени ценностната система с такава, позволяваща повече своеволия на политическия елит. Защото демокрацията се гради върху здрави и образовани хора. За да се убедим в това е достатъчно да направим един не много дълбок социологически разрез на гражданите, които протестират днес. Това са прокудените, образованите и непредставените. Всички те са обединени от липсата на идентификация с политическия елит, както и от осъзнаването на функциите на демокрацията, които в България са гротескни подобия, а не реални съответствия.
Всичко това доказва нуждата от промяна. И, както винаги - мненията са много, а реалните посоки - твърде малко. За да съградиш отново нещо, системно рушено, е нужно да се прицелиш във фундаменталната нужда, целта ти да е полагането на здрави основи. Над половината български граждани не са представени политически в парламента. Голяма част от тях са извън пределите на страната, друга не вижда смисъл или за кого да гласува, или защо изобщо да го прави. Т.е., разсъждавайки демократично, е нужна промяна в механизма за представителство. Гласуването трябва да бъде по-достъпно и с по-малко дефекти. Това е тема табу, за нея политическият елит категорично не желае да говори. Нещо повече, той е готов да си играе на писане на нова Конституция, само и само да не бъде насочен правилно фокусът върху основния проблем на гражданите - безнаказаното оцеляване на политиците и невъзможността да бъдат съдени, според греховете им.
Българите определено узряват все повече за тази идея. Провеждането на избори е пародия, която се разиграва пред очите ни от поне десетилетие. Това е протоколно фиаско, чийто край е предизвестен. Изборите не са честни, не са легитимни и ми е интересно някоя агенция ще попита ли народа какво мисли по този въпрос, вместо да мери рейтингите на политиците.
Оттук следва и заключението, че нова Конституция няма как да бъде написана и приета, без тази първа и най-важна стъпка – гарантиране на честността на изборите. Едно Велико народно събрание не би било легитимно, то би било фалшифицирано. Безсрамно е елит, който е морално изхабен, оплел се е помежду си във всевъзможни корупционни схеми, без значение на цвят, идеи и позициониране, да иска да предложи и наложи на младите българи нова Конституция. Сегашните политици принадлежат на старата Конституция и нямат правото да искат да пишат нова. Това право имат онези, които искат промяна и знаят как да я постигнат, които имат пред себе си още много години жизнен път. В противен случай рискуваме да превърнем и без това олигархичната ни демокрация в непотизъм* в най-чист вид.
Промяната ще се случи и тя е неизбежна като смяната на сезоните. Не за друго, а защото, когато започнат да се разгръщат страшни предложения от безкрайно компрометирани политици, имунната система на обществото реагира. Септември няма да бъде като август. В нито един аспект.
Промени в Конституцията са наложителни. Реформите, които се отлагат с години, трябва да бъдат осъществени, дори ако това трябва да се случва под непрестанната угроза от граждански натиск. Защото вече е минат Рубикон и връщане няма. Но това може да се случи само с широко обществено съгласие, дори с провеждането на референдум, който да има задължителен характер, за да не потъне в забвение, като предходния.
Еднолично съставяне на нова Конституция, базирано на тънки политически сметки и процедурни хватки, е невъзможно и обречено на провал. Стъпката, която гарантира развитието на демократичния процес, е промяната на системата на изборите. Гражданите имат нужда от това, за да повярват отново в силите си. Политиците, които го осъзнаят, ще могат да участват в процесите на утрешния ден. Останалите ще трябва да понесат последствията от постъпките си.
* "непотизъм" - раздаване от страна на папата на доходоносни длъжности, висши църковни звания и земи на свои близки роднини с цел укрепване на своята власт
Автор: Тезей, "Зад завесите" - и във Facebook
