Публикуваният тези дни доклад-отчет за изпълнение на демографската стратегия през 2012 г. съдържа ужасяващи факти и тенденции. В голямата си част те са доста скрити и фризирани, казват възможно по-удобни за властта неща, липсват сравнения или просто най-страшното се премълчава.
Първо, обявеното в доклада население на България 7 282 041 се различава твърде много (с над 300 399 души) от обявеното число на българите 6 981 642 души в сайта на ЦРУ, което учреждение според мен определено заслужава повече доверие от държавните чиновници в НСИ, там нямат причини да крият истини.
Докладът посочва, че намаляването на българите, обозначено в него със щадящия статистически израз „отрицателен прираст”, е -5,5‰, но не казва, че намаляването расте и е с цели 10 процента по-голямо спрямо индекса за предходната 2011 г., който е -5,1‰. Такова демографско сриване за само една година не е познато в новата европейска история.
Второ, в доклада не се посочва достатъчно пълно фактът, че за намаляването на населението влияе не само отрицателният прираст, който е разлика между раждаемостта и смъртността в държавата, но и миграцията, която според сайта на ЦРУ е -2,86‰. Излиза, че общото намаляване на българите е с 8,36‰. Тогава годишното намаляване е в размер на 58 520 души, а не е 45 183 както сочи българската статистика.
При запазване на тенденцията е съвсем ясно, че за десет години българите намаляват с повече от половин милион, за двадесет години – с над 1 милион. В доклада не се посочва, че в световната ранглиста (Рopulation growth rate) ние сме реално най-зле, на 229-то място от 232 страни.
Според доклад на фонда на ООН за периода 2010-2015 година, ние сме на последно място по прираст в света, т.е. абсолютни световни шампиони по намаляване и изчезване. Що се отнася до компонентите на намаляването на българското население, то истината е, че по статистически данни раждаемостта рязко намалява и от 69 121 родени бебета през 2011 г. само за една година те са намалели до около 63 000 през 2012 г., а през 2013 г. ще са още по-малко.
Интересно е, че в доклада не се казва нищо за една важна личностна характеристика на всеки новороден български гражданин – неговия етнически произход. Това е строга тайна, но все е известно от публикувани данни, че, например, от 1907 родени в Русе бебета 1004 не са от майки с майчин език български, а 1070 са извънбрачни. Можем да предположим, че това са ромчета.
Нямаме основание да не мислим, че не е така навсякъде в България. Затова сочат по косвен път и данни в доклада, според които 57,4% от новородените през 2012 г. са извънбрачни. Известно е, че жените от ромските малцинства винаги се възползват от възможността да вземат пари от държавата и заради това родилките се водят самотни майки и получават съответните за този свой статут държавни помощи от бюджета.
Само за 20 години – от 1992 до 2012 г. – извънбрачните раждания са скочили от 18,5% до посочените 57,4%. Увеличението е фантастично – с цели 210% спрямо базата за 1992 г. Според мен този процент показва и размера на увеличаването на ромския етнос у нас, който според преброяването на НСИ рязко намалявал.
Докладът не анализира и фрапиращите факти, че в някои региони извънбрачните раждания са изключително голям процент: в Ловеч – 76%, в Сливен и Видин – 73% и т.н. Всичко това говори за много сериозни етнически деформации в структурата на българското общество, но този проблем въобще не интересува демографската стратегия. Тя не иска да знае, че етническите българи просто постепенно изчезват.
Смъртността в България според доклада е 15‰, починалите през 2012 г. били 109 000 души, и това било с около 1 пункт повече в сравнение с 2011 г. Според данните на световната ранглиста на смъртността в различните държави, България е на 8 място между Афганистан и Сомалия, до Лесото, Чад, Гвинея-Бисау и други най-изпаднали африкански страни, които обаче са с много висока раждаемост.
С по-малка смъртност от нас е даже Свазиленд, където 25,9% от населението е болно от СПИН. Докладът не прави сравнителен анализ на проблема с изключително голямата смъртност, не съобщава, че само преди две години България беше на малко по-благоприятното 12-то място, че само за две години се приближи плътно до върховете на най-голямата смъртност сред всички 232 държави в света.
Докладът не използва термина „демографска катастрофа”, който е задължителен при тези обстоятелства.
Държавните демографски стратези не се интересуват от шокиращите факти на регионално различие по отношение на броя починали български граждани. След като средната смъртност за страната е 15‰, би трябвало те да бъдем разтревожени, че смъртността при жителите на столицата е 11,8‰, а смъртността в селата на Видинския регион, например, е 38,3‰ е 27,5 (!) промила, в региона на Монтана е 33,1‰, в Габровско – 32,6‰. Тревожна е разликата.
За една година във Видинско всеки 25-ти човек умира, а в София умира всеки 80-ти човек. Детската смъртност тук е 15,7‰, а в София е 4,1%, т.е. близо четири пъти е по-висока детската смъртност на север от София. В Разград смъртността при момченцата е 30,6‰. Подобно е положението в Ямбол, Разград, Силистра и др.
Всичко това е много тревожно. Пак според НСИ, заболелите и починали от болести на органи на кръвообращението български граждани, живеещи, например, в Северен централен район, са с 32% (!) повече от живеещите в Югозападния район, включващ и София, т.е. на всеки трима от хиляда починали по тази причина от региона на софиянци се падат четирима починали от региона, в който са Русе и Велико Търново.
Така стоят нещата и по отношение на раковите заболявания, диабета, астмата и т.н. Докладът не посочва, че по 17 причини за смъртност ние сме над средния показател за Европа, а
по 5 причини за смъртност (инфаркти, инсулти, рак и др.) сме абсолютни европейски шампиони.
В доклада не се анализират състоянието, факторите и динамиката на миграционните процеси. Известно е от социологически данни, че 70% от младите българи искат веднага и завинаги да напуснат страната и да търсят препитание в чужбина. Демографските стратези сочат съмнително ниско число на емигриралите от България през 2012 г. – 12 147 души.
Според данните на ЦРУ (2,86‰ нетен миграционен коефициент) емигрантите са поне 20 100 души, т.е. с около 8 000 повече. Средното число на емигрантите за последните две десетилетия е 35 000 и 45 000 души. Докладът се въздържа да покаже проблема с регионализма, представляващ пристрастеност само към интересите на един регион – София – за сметка на мизерията във всички останали региони на България.
Регионализмът, заедно с корупцията, престъпността и монополната алчност, са основните фактори за демографската катастрофа. Според данните на НСИ, общият доход средно на лице от домакинство, както и темпът на неговото нарастване, са драстично по-високи в София, в сравнения с останалите региони на България.
Общият среден доход на лице от домакинство в София според НСИ е 1159 лв., което е с 406 лв. повече от сумата (753 лв.), получавана в Силистра. Разликата представлява близо 60% от средния доход на силистренци. Ако имаме предвид средногодишния процент на увеличение на доходите, който за София е 12,54%, а за Силистра е 5,98% и ако настоящата тенденция се запази, то след двадесет години силистренци ще получават около една пета от доходите на столичани.
За демографските стратези в България сякаш няма никакви проблеми с бедността на хората, с образованието им, със здравеопазването им и т.н. Не се анализира и проблемът за вътрешната миграция, която по тези причини представлява просто един увеличаващ се поток от заселници в София и напускане на бедните села и малки градове, в които остават да живеят само старци.
За последната година преселилите се в София българи са около 20 000 души. Населението на Северна България намалява седем пъти по-бързо в сравнение с Южна България със София. Стотици български селища се обезлюдяват.
В този си вид докладът-отчет не може да не бъде определен като напълно безполезен, даже вреден, тъй като не посочва нито важни факти и тенденции, нито търси пътищата за преодоляване на демографската катастрофа, ако все още има такива.
А реакцията на посткомунистическото правителство е такава, каквато може да се очаква: с парите от бюджета ще кани любими външни консултанти.
Автор: професор Петър Иванов, Център за демографска политика
