Домейните са домашните адреси на World Wide Web. Всяко присъствие в интернет може да бъде достигнато под адрес, който е уникален в глобален мащаб, състоящ се от име на домейн и домейн от първо ниво (TLD): www.domainname.tld Тези адреси се дават децентрално чрез мрежов информационен център (NIC). Тази издаваща агенция е отговорна за разпределението на домейни в рамките на определена територия на DNS (система с имена на домейни). DNS е структуриран йерархично, така че когато става въпрос за домейн от първо ниво, например .com, всичко, което се намира вляво от този домейн от първо ниво, е подчинено на правилата на съответния мрежов информационен център, който в този случай е компанията, Verisign.
Как фирмите и частните лица получават правата на домейни .com? Регистри, като Verisign, предлагат домейни от първо ниво на регулирани цени на регистраторите на имена на домейни (например GoDaddy.com), които от своя страна продължават да продават тези придобити домейни на частни лица и фирми. Такива регистрации на домейни обаче са възможни само за имена на домейни, които все още не са заявени. Тези, които се интересуват от закупуване на вече заето име на домейн, трябва да намерят настоящия му собственик и да му предложат цена за него. Ще Ви покажем как работи този процес в следващите параграфи.
Регистрация на домейн
Регистрирането на домейн е съвсем просто начинание и отнема само няколко минути. След като сте измислили подходящо име на домейн, първата стъпка включва проверка дали адресът е наличен или не. Доставчиците на домейни често имат специална маска за търсене за тази цел. След извършване на търсенето ще се появят резултати, показващи дали желаното име на домейн е налично. Обикновено се предлагат и алтернативни предложения, в случай че предпочитаното от Вас име на домейн и домейн от първо ниво вече са дадени на друг собственик. Разпределението на домейни функционира на принципа „кой превари - той завари“, което прави лаконични и запомнящи се комбинации от думи в популярни домейни от първо ниво, като .com или .net, силно търсена стока. През 2013 г. ICANN (Интернет корпорация за дадени имена и номера) представи серия от нови нови домейни от първо ниво за борба с проблемите, произтичащи от такъв недостиг.
След като регистрацията за наличен домейн бъде подадена към регистратора, се подава заявление до мрежов информационен център, отговарящ за управлението на съответния домейн от първо ниво на желания домейн. Там се администрира всеобхватна регистрация. Тази база данни „WHOIS“ е мястото, където се съхраняват всички потребителски данни, включително информация за контакт. Дори потребители на домейни, които са поели пълна отговорност за цялото съдържание, което се появява на даден адрес, не се считат за собственици на домейни. Вместо това регистрациите на домейни се основават на договори за наем или лизинг, съдържащи годишни или месечни такси, които продължават да подпомагат финансирането на техническата поддръжка на инфраструктурата. Всяка печалба, която потребителят реализира със своя уеб проект, посочен в такъв домейн, остава за него.
Покупка на домейн
Въпреки че често говорим за закупуване на домейни, това, което всъщност се купува и продава, са правата за използване на тези имена на домейни. Би било по-точно тези сделки да се опишат като наеми или лизинг. Домейнът се „продава“, когато регистриран собственик на домейн прехвърли правата си за ползване на „купувач“. Това обаче не го прави собственик на домейни. Купувачът просто прехвърля правата и отговорностите от предишния собственик, включително месечните или годишните потребителски такси. За да закупят правата за използване на домейн, перспективните купувачи първо трябва да намерят настоящия собственик на желания домейн. За сайтове с популярни домейни от първо ниво като .com, .org или .net и др. информацията за собственика може да бъде намерена чрез търсене в WHOIS на ICANN. Като алтернатива, частните регистратори, като IONOS, също предлагат услуги, които помагат на потребителите да се възползват от тази информация. Но не винаги купувачите поемат инициативата. Търговските доставчици, специализирани в търговията с домейни, често предлагат своите данни за контакт на началните страници на наличните домейни. Това явление е известно като паркиране на домейни. Освен това има много платформи, които свързват потенциалните купувачи и продавачи едни с други.
След като и купувачът, и продавачът са се договорили за цена и начин на плащане, се сключва договор за покупко-продажба. Той винаги трябва да бъде в писмена форма и да включва формалностите, необходими за транзакцията: след това купувачите трябва да се регистрират в съответните си бази данни на WHOIS към мрежовия информационен център като нови собственици. Това изисква да бъде предаден подписан формуляр за търговска заявка.
