Министърът на външните работи на Турция Мевлют Чавушоглу призна, че Анкара се е намесила в поправките на Закона за вероизповеданията на България, съобщава Анадолската агенция.
Чавушоглу обяви по време на реч, че Анкара е в контакт със София за намиране на решение за дълговете на Главното мюфтийство. "Проектът на България за поправки в религиозния закон беше срещу всички видове основни права и свободи и нарушаваше правата. Турция беше принудена да се намеси и се наложи България да внесе промени", каза той.
Чавушоглу коментира, че "Главното мюфтийство има някои дългове, а в замяна на тях искаха да продадат имотите му" и в опит да се намери решение, той се е свързал с българското правителство.
Министърът подчерта, че отношенията с България трябва да продължат да се развиват. Той добави, че се засилва правната основа на българо-турските отношения чрез всякакъв вид спогодби, особено по отношение на социалната сигурност.
Отговорът на МВнР
От външното ни министерство обаче твърдят, че по искане на Чавушоглу е бил проведен телефонен разговор с вицепремиера и министър на външните работи Екатерина Захариева.
По време на разговора Чавушоглу изразил притеснения, че поправките в българския Закон за вероизповеданията са насочени срещу мюсюлманската общност. Вицепремиерът Захариева го информирала, че измененията в закона, които са внесени от народни представители, не са насочени срещу нито едно вероизповедание в страната, а напротив – гарантират равнопоставено третиране на всички регистрирани вероизповедания.
"България не може да приеме намеса от чужда държава в законодателния си процес и такава не е била допускана. Обръщаме внимание, че изказването на министър Чавушоглу е дни преди местните избори в Турция и практиката неведнъж е показвала, че използването на добросъседските отношения в такива ситуации обикновено не е от полза за никого", коментират от МВнР.
ВМРО: Кой стои зад намесата?
Моментално партията на вицепремиера и министър на отбраната Красимир Каракачанов реагира на случилото се: "Г-н Чавушоглу, довършете си изречението и назовете имена и партии. Не се крийте зад местоимения и неизвестни, хвърлени в пространството. Най–накрая разкрийте своите проводници на ислямизацията, радикализацията и на протурската политика. То не, че те вече не са ясни. ДПС лобираха за закона, а ДОСТ поискаха конституционна реформа, за да има турско малцинство. Въпросът е има ли български партии и политици, които участват в "дослука" и поемат за изпълнение задачи от Анкара или просто Чавушоглу се опитва да впечатли избирателите?
Искаме гаранции, че българската политика е защитена от външни вмешателства. Ето защо ще поискаме изслушване на външния министър Екатерина Захариева в българския парламент, за да изясним: имало ли е какъвто и да било дипломатически опит за намеса във вътрешните дела на страната ни по линия Анкара-София по темата Закон за вероизповеданията; поемал ли е представител на българското правителство ангажименти за промени в законодателството, облагодетелстващи турската външна политика? Ако не е имало официални анотации, то тогава питаме следното – това, което Чавушоглу казва фалшива новина ли е, или е вдигане на завесата на задкулисието, което тече по оста Ердоган – ДПС – ДОСТ?"
Предистория
По-рано днес българските депутати гласуваха промени в Закона за вероизповеданията. От „Обединени патриоти“ предлагаха вероизповедание, на което е предоставена държавна субсидия, да може да финансира допълнително дейността си само от източници на доходи в Република България.
Освен този текст, се предлагаше дейностите на духовните училища от системата на предучилищното и училищното образование и на висшите духовни училища, да могат да се финансират допълнително само със средства, които се администрират от български държавни и общински институции.
"Патриотите" предлагаха още да не се допуска дарение на финансови средства от чужди държави или чужденци за дейности, които се финансират от предоставената държавна субсидия.
По време на окончателното обсъждане на промените в религиозния закон ГЕРБ и ДПС подкрепиха вероизповеданията, които имат и държавна субсидия да получават финансиране и от чужбина. Те няма да са задължени да декларират даренията си пред държавата.
Освен това, задълженията на Главното мюфтийство бяха разсрочени за период до 10 години. На първо четене по предложение на Цветан Цветанов от ГЕРБ и Мустафа Карадайъ от ДПС дълговете дори бяха опростени, но заради остра обществена реакция управляващите се отказаха от това решение.
Проблемът бе, че заради натрупаните си задължения, мюфтийството не можеше да получи новата държавна субсидия от минимум 15 млн. лв., която бе гласувана през декември миналата година.