В САЩ, Ирак и Сирия категорично твърдят, че лидерът на „Ислямска държава“ (ИД) и самопровъзгласил се „халиф“ Абу Бакр ал Багдади е загинал по време на специална операция от американските военни, в която той е решил да не се предава жив. Какво ще промени смъртта на лидера на някога мощната и сега почти унищожена организация? Колкото и да е странно обаче, само в една държава – САЩ. Това пише руският вестник "Взгляд" в материал, цитиран от агенция "Фокус".
Абу Бакр ал Багдади е бил „погребван“ поне шест пъти, включително и от Министерството на отбраната на Руската федерация през 2017 г., което предполага смъртта му под ударите на руските Военно-космически сили. Но съобщенията, получени на 27 октомври, изглеждат най-убедителните.
Според данни на Пентагона, публикувани от Newsweek, самопровъзгласилият се „халиф“ е бил унищожен като част от специална операция в сирийското село Бариша, в провинция Идлиб - „резерватът на терористи“, където обаче силно влияние би трябвало да има и Русия.
Операцията е продължила повече от четири часа. Американските спецчасти са пристигнали с осем хеликоптера, а дронове са били използвани за огнево прикритие. След като командосите са влезли в сградата, където се е намирал Ал Багдади, се твърди, че се самоубил, активирайки „мъченическия пояс”. В същото време две съпруги на ислямисткия лидер са били убити, а сградата, в която са се криели, е била разрушена от въздушен удар, за да не се превърне по-късно в светилище.
Това разяснение поражда въпроси, тъй като последното убежище на лидера на „Ислямска държава“ може да представлява голям интерес не само за ислямските фанатици, но и за разузнаването. Но може и да не представлява - тук трябва да се изчакат подробностите.
За да се установи местонахождението на Ал Багдади, както сега казват по иракската телевизия, е помогнало разузнаването на Ирак. В подкрепа на това бяха разпространени кадри от предполагаемата операция. Друго видео по тази тема беше на разположение на сирийските журналисти, а сирийските кюрди приписват част от успеха на себе си.
Както и да е, потенциално добрата новина закъсня - в разцвета на „Ислямска държава“ щеше да изглежда по-значителна. Вярно, нито тогава, нито сега не би било надеждно да се каже какъв е личният принос за успеха на „халифата” на Ал Багдади. Неговата фигура може да се интерпретира не толкова като лидер, а по-скоро като идеологическо ядро и пропаганден елемент, необходим на истинските архитекти на военните победи на групата - онази част от елита на Садамски Ирак, който отиде в нелегалност и реши да се възползва от омразата към САЩ в региона и „Арабската пролет”.
Когато проамериканската коалиция нахлу в Ирак, бъдещият "халиф", а тогава незабележимия и тих богослов Ибрахим ал Бадри, беше малко над тридесет. Той беше описан като човек с дълбока религиозност, взискателен, но подчертано миролюбив и в някои отношения дори добронамерен, например, обичаше да играе футбол с децата на бедните.
Впоследствие бившите „халифски“ робини разказаха, че „добродушният човек“ лично участвал в изтезанията им и плашил слугите с видеозаписи на екзекуции, извършени от бойци от „Ислямска държава“.
Очевидно войната, разгърната от Буш-младши, изигра ключова роля в това „прераждане“. Известно време след началото ѝ провинциалният богослов Ал Бадри попада в американския лагер Бука като сунитска опозиция от средната класа (американците разчитат на шиитите), но впоследствие е освободен - или през 2004 г. (според официални данни), или през 2009 г. - (според свидетелства от ръководството на лагера).
Ако все пак говорим за 2009 г., тогава към този момент „Ислямска държава“ е съществувала вече три години - под различни имена и като иракската клетка „Ал Кайда“, от която тя се е отделила във времето. През втората половина на 2010 г. Ал Бадри поведе тази клетка на фона на уверенията на Пентагона, че ще бъде напълно победен, а на следващата година американците започнаха активно да го търсят като представител на „Ал Кайда“.
Групировката на Осама бин Ладен и нейният иракски клон бяха скарани от войната в Сирия, в която бойците на Ал Бадри решиха да участват, произволно излизайки извън границите на отписаните от Осама територии.
За самия Ал Бадри като политик този „развод“ се оказа изключително успешно решение. През 2014 г. бойците на „Ислямска държава“ значително разшириха контролираната си територия, включително над 1,5 милионния град Мосул. В една от джамиите си, която беше разрушена по време на последвалото освобождение на града от силите на кюрдите и войските на Ирак и американците, Ал-Бадри обяви джихад по целия свят чрез „Ислямска държава“, обявявайки себе си за халиф - най-висшият лидер на единната мюсюлманска държава.
В този смисъл избраният през 2011 г. псевдоним му беше много полезен: Абу Бакр - името на първия от четиримата „праведни халифи” - водачите на Праведния халифат. Той е бил избран за водач на ислямската общност след смъртта на пророк Мохамед и само за две години е разширил територията си два пъти, превземайки целия Арабски полуостров.
Като цяло символът се оказа ярък и в продължение на няколко години Ал Багдади се възприемаше като най-опасния терорист на планетата и злият гений на раковия тумор, растящ в Близкия изток - квази-държава, където се търгуват роби, древните паметници се унищожават, "неверниците" се екзекутират и се плаща със злато, защото животът в новия "Халифатът" трябва да бъде същият, какъвто е бил при Мохамед.
Малко вероятно е провинциалният мулла, обсебен от теологията, да е била силен в съвременните методи за пропаганда в Интернет. Междувременно именно пропагандата се оказа един от основните фактори в разцвета на „Ислямска държава“, заедно с непосредствените военни успехи.
Новият „халифат“ се превърна в мрежова организация, разчитайки на професионални и подозрително висококачествени видеоклипове, разпространявани в световната мрежа. В резултат на това не само бедните иракски селяни, но и десетки хиляди мюсюлмани от просперираща Европа успяха да бъдат примамени от джихадистите. Бойците на„Ислямска държава“ успяха да покажат своята сила и влияние, като по този начин вдъхновиха ислямистите за терористични атаки по целия свят и послужиха за набирането на нови привърженици.
В момента „Ислямска държава“, благодарение на действията на руските и сирийските военни, от една страна, и на кюрдите и американците, от друга, е само мрежова организация. „Халифатът на земята“ беше разрушен, митът за непобедимостта на „воините на Аллах“ беше разрушен, а технически усъвършенстваната пропаганда на ислямистите се лиши от своите коронни тезиси.
С всичко казано, ликвидирането на Ал Багдади лично не се променя много: той е такъв, какъвто хората очакват да бъде, но не и геният на мрежовата пропаганда - последното оръжие на „Ислямска държава“. И това е редкият случай, когато аргументът, че новият лидер може да се окаже много по-кръвожаден от стария, изобщо няма смисъл - просто няма накъде да е по-кръвожаден.
Ако Ал Багдади наистина е мъртъв, редица негови особено радикални привърженици могат да последват примера му и да облекат „мъченически пояс“, така че в близко бъдеще нивото на терористичната заплаха в света може да се увеличи.
Но той напусна този свят не като непобедим воин, не като мощен лидер, не като водач на наистина функциониращ „халифат“, а като един от многото радикални ислямски проповедници с редица въоръжени привърженици.
Тоест като напълно обикновен канибал с изключение на това, че притежава рекламната марка на „Ислямска държава“ в заглавието, чиито победи са в миналото.
Единственият човек, за когото елиминирането на този „улов“ наистина е „много важно събитие“, е Доналд Тръмп, тук президентът на САЩ не лъже. Унищожаването на такъв демонизиран „звяр“ ще бъде записано в неговия личен актив, който трябва да помогне в борбата срещу демократите за преизбирането му през 2020 г.
В този смисъл трупът на Ибрахим ал Бадри ще послужи за добра кауза, защото за Русия по-лоши от американските демократи, са само терористите, които не са напълно унищожени в Сирия, но и това не е точно.
