Задушниците са дни, посветени на помен и почит към починалите. В Църковния календар тези дни са три и винаги са в събота - това е денят, определен от църквата за покойните.
След Цветница започва Страстната седмица, като всеки ден от нея е „велик“ и „свят“. През 2025 година тази седмица се отбелязва от 14 април до 20 април, когато празнуваме Великден.
Великата или Страстната седмица са дните между Цветница и Великден. Те са посветени на страданията, които изтърпява Исус Христос в тези последни дни от живота си – залавяне, съдене, бичуване и разпъването му на кръста – за да изкупи света.
Седмицата между Цветница и Великден се нарича Велика или Страстна седмица. Дните от тази седмица са посветени на страстите (страданията), на Иисус Христос – заловен, съден, бичуван и разпънат на кръста – за да изкупи греховете на хората.
Пролетта е най-прекрасното време от годината — период на събуждане и раззеленяване. Неслучайно в празничния календар пролетните празници заемат централно място с тяхната разноцветност от ритуали и поверия.
Цветница е един от най-обичаните, красиви и пъстри български празници, на който празнуват и най-голям брой именици, кръстени на различни растения, цветя и дървета.
Благовещение, което се отбелязва на 25 март, е един от най-важните християнски празници. Този ден се свързва със светото събитие, когато Архангел Гавриил донася на Дева Мария радостната вест, че ще стане майка на Спасителя – Исус Христос.
Благовещение се възприема като голям християнски празник. Някои го наричат половин Великден. Това е пролетен празник и разбира се, е свързан с раждането на новия живот, надеждата и вярата в бъдещето.
В българския народен календар първата седмица от големите Великденски пости е наречена Тодорова неделя. Този празник носи името си от Свети Тодор, чието име се отбелязва на Тодоровден, който винаги се пада в събота.
В българския църковен календар първата седмица от Великденските пости е наречена Тодорова неделя. Наименованията на дните от тази седмица идват от обичаите, които се извършват на съответния ден, както и от народните вярвания за всеки един ден от седмицата.
Сирни Заговезни е един от най-обичаните и значими празници в българския народен календар. Той се отбелязва седем седмици преди Великден и бележи началото на Великия пост.
Сирни Заговезни, известен още като Прошка, е един от най-значимите празници в българския народен календар. Той се отбелязва седем седмици преди Великден и бележи началото на Великия пост.
Сирни Заговезни е голям църковен празник, почитан във всички краища на България. Познат е с най-различни имена - Сирници, Сирни поклади, сирница, рия, запоставане, Прошка, Неделя сиропустна, Прощална неделя и други.
Макар да са различни легендите за мартениците – най-яркият символ на празника – от възприемането на мартеницата като древен амулет за здраве, който още древните траки връзвали на добитъка си, до легендата за хан Аспарух, получил съобщение от сестра си чрез бял конец, завързан за крака на птица, най-важните традиции за Баба Марта не се различават особено в различните краища на страната.
Сирни Заговезни е един от най-обичаните и значими празници в българския народен календар. Той се отбелязва седем седмици преди Великден и бележи началото на Великия пост.
Сирни Заговезни, известен още като Прошка, е един от най-значимите празници в българския народен календар. Той се отбелязва седем седмици преди Великден и бележи началото на Великия пост.
Задушниците са дни, посветени на помен и почит към починалите. В Църковния календар тези дни са три и винаги са в събота - това е денят, определен от църквата за покойните.
В българския църковен календар първата седмица от Великденските пости е наречена Тодорова неделя. Наименованията на дните от тази седмица идват от обичаите, които се извършват на съответния ден, както и от народните вярвания за всеки един ден от седмицата.
Великата или Страстната седмица са дните между Цветница и Великден. Те са посветени на страданията, които изтърпява Исус Христос в тези последни дни от живота си – залавяне, съдене, бичуване и разпъването му на кръста – за да изкупи света.
Благовещение се възприема като голям християнски празник. Някои го наричат половин Великден. Това е пролетен празник и разбира се, е свързан с раждането на новия живот, надеждата и вярата в бъдещето.
След Цветница започва Страстната седмица, като всеки ден от нея е „велик“ и „свят“. През 2025 година тази седмица се отбелязва от 14 април до 20 април, когато празнуваме Великден.
Седмицата между Цветница и Великден се нарича Велика или Страстна седмица. Дните от тази седмица са посветени на страстите (страданията), на Иисус Христос – заловен, съден, бичуван и разпънат на кръста – за да изкупи греховете на хората.
В българския народен календар първата седмица от големите Великденски пости е наречена Тодорова неделя. Този празник носи името си от Свети Тодор, чието име се отбелязва на Тодоровден, който винаги се пада в събота.
Пролетта е най-прекрасното време от годината — период на събуждане и раззеленяване. Неслучайно в празничния календар пролетните празници заемат централно място с тяхната разноцветност от ритуали и поверия.
Благовещение, което се отбелязва на 25 март, е един от най-важните християнски празници. Този ден се свързва със светото събитие, когато Архангел Гавриил донася на Дева Мария радостната вест, че ще стане майка на Спасителя – Исус Христос.
Цветница е един от най-обичаните, красиви и пъстри български празници, на който празнуват и най-голям брой именици, кръстени на различни растения, цветя и дървета.
Сирни Заговезни е голям църковен празник, почитан във всички краища на България. Познат е с най-различни имена - Сирници, Сирни поклади, сирница, рия, запоставане, Прошка, Неделя сиропустна, Прощална неделя и други.
Макар да са различни легендите за мартениците – най-яркият символ на празника – от възприемането на мартеницата като древен амулет за здраве, който още древните траки връзвали на добитъка си, до легендата за хан Аспарух, получил съобщение от сестра си чрез бял конец, завързан за крака на птица, най-важните традиции за Баба Марта не се различават особено в различните краища на страната.
Задушниците са дни, посветени на помен и почит към починалите. В Църковния календар тези дни са три и винаги са в събота - това е денят, определен от църквата за покойните.
След Цветница започва Страстната седмица, като всеки ден от нея е „велик“ и „свят“. През 2025 година тази седмица се отбелязва от 14 април до 20 април, когато празнуваме Великден.
Великата или Страстната седмица са дните между Цветница и Великден. Те са посветени на страданията, които изтърпява Исус Христос в тези последни дни от живота си – залавяне, съдене, бичуване и разпъването му на кръста – за да изкупи света.
Боядисването на яйца за Великден се нарича вапцване, багрене или шарене. То се прави рано сутринта на Велики четвъртък преди изгрев слънце.
Седмицата между Цветница и Великден се нарича Велика или Страстна седмица. Дните от тази седмица са посветени на страстите (страданията), на Иисус Христос – заловен, съден, бичуван и разпънат на кръста – за да изкупи греховете на хората.
Пролетта е най-прекрасното време от годината — период на събуждане и раззеленяване. Неслучайно в празничния календар пролетните празници заемат централно място с тяхната разноцветност от ритуали и поверия.
Лазаровден е първият от трите големи празника, свързани с Великден. Честваме го ден преди Цветница и осем дни преди Великден.
Цветница е един от най-обичаните, красиви и пъстри български празници, на който празнуват и най-голям брой именици, кръстени на различни растения, цветя и дървета.
Благовещение, което се отбелязва на 25 март, е един от най-важните християнски празници. Този ден се свързва със светото събитие, когато Архангел Гавриил донася на Дева Мария радостната вест, че ще стане майка на Спасителя – Исус Христос.
Благовещение се възприема като голям християнски празник. Някои го наричат половин Великден. Това е пролетен празник и разбира се, е свързан с раждането на новия живот, надеждата и вярата в бъдещето.
Тодоровден, известен още като Конски Великден, е един от най-обичаните и почитани празници в българския народен календар.
Тодоровден, известен още като Конски Великден, е един от най-обичаните и почитани празници в българския народен календар.
В българския народен календар първата седмица от големите Великденски пости е наречена Тодорова неделя. Този празник носи името си от Свети Тодор, чието име се отбелязва на Тодоровден, който винаги се пада в събота.
В българския църковен календар първата седмица от Великденските пости е наречена Тодорова неделя. Наименованията на дните от тази седмица идват от обичаите, които се извършват на съответния ден, както и от народните вярвания за всеки един ден от седмицата.
Сирни Заговезни е един от най-обичаните и значими празници в българския народен календар. Той се отбелязва седем седмици преди Великден и бележи началото на Великия пост.
Сирни Заговезни, известен още като Прошка, е един от най-значимите празници в българския народен календар. Той се отбелязва седем седмици преди Великден и бележи началото на Великия пост.
Сирни Заговезни, известен още като Сирница или Сиропустна неделя, се отбелязва в последната неделя преди началото на Великия пост.
Сирни Заговезни е голям църковен празник, почитан във всички краища на България. Познат е с най-различни имена - Сирници, Сирни поклади, сирница, рия, запоставане, Прошка, Неделя сиропустна, Прощална неделя и други.
Макар да са различни легендите за мартениците – най-яркият символ на празника – от възприемането на мартеницата като древен амулет за здраве, който още древните траки връзвали на добитъка си, до легендата за хан Аспарух, получил съобщение от сестра си чрез бял конец, завързан за крака на птица, най-важните традиции за Баба Марта не се различават особено в различните краища на страната.
Светът е изпълнен с колоритни празненства и причудливи обичаи, които впечатляват както местни жители, така и пътешественици.
