Голяма задушница (Месопустна задушница), през 2025 г. ще бъде на 22 февруари - събота, ден преди Месни заговезни и седмица преди началото на Великденските пости.
От размяна на картички в училище до бонбони, цветя, романтични вечери и дори предложения за брак, 14 февруари се очертава като втория най-голям ден за размяна на подаръци в годината след Коледа.
Бабинден е от онези уникални народни празници, които впечатляват със своята самобитност, обреди и ритуали. Отбелязва се на 8 януари по нов стил и на 21 януари по стар стил, когато празнуваме и деня на родилната помощ – професионален празник на акушерките и гинеколозите, заместили някогашните баби-акушерки, с чиято помощ се появявал на бял свят новият живот.
Богоявление е един от 12-те големи празници в православния християнския календар. Този ден е богат на църковни ритуали и народни традиции, които подчертават неговото духовно и културно значение.
Нощта срещу Богоявление (Йордановден), известна още като Водици или Водокръщи, е една от най-магичните нощи в годината. Според народните вярвания небето се отваря и всеки човек с чисто сърце може да отправи молитва към Бога, а желанията му ще бъдат чути и ще се сбъднат.
Водици е един от най-значимите и магични празници в българския обреден календар. Този тридневен празник започва вечерта на 5 януари и завършва на 7 януари, като слага край на Коледните празници.
На 6 януари православната църква чества един от най-големите християнски празници - Богоявление. Този ден е посветен на Кръщението на Исус Христос от Йоан Кръстител в река Йордан.
Великден е един от най-важните християнски празници, който отбелязва Възкресението на Исус Христос. Той е подвижен празник, чиято дата се определя според лунния календар, а това е трудно за обикновените хора.
Задушниците са дни в църковния календар, посветени на помен и почит към починалите. През годината са основно три и винаги се отбелязват в събота, защото съботата е определена от църквата за ден на покойните.
На 14 февруари (и на 1-ви) честваме Трифон Зарезан - денят на виното, лозарите, кръчмарите и градинарите. Това е денят, в който Православната църква почита Свети Трифон.
Коледа е широко смятана за християнски празник. Но това не е съвсем вярно. Голяма част от това, което сега свързваме с Коледа, може да бъде проследено до древните традиции, включително обичаите на друидите, които празнували зимното слънцестоене много преди да съществува Коледа.
Празничният сезон през декември, чиято кулминация е Коледа, е ценен от милиарди хора по света. Участваме в радостния обичай да разменяме подаръци с близки, събираме се около маси, претрупани с ястия, и украсяваме домовете си с венци и блестящи коледни елхи.
За мнозина е немислимо да празнуват Коледа без красива елха в хола, украсена с искрящи топки и опаковани подаръци. Както повечето коледни традиции, включително празнуването на самата Коледа, произходът на коледната елха може да бъде проследен до езическите традиции.
Коледа е може би най-обичайният и почитан християнски празник. На празника оживяват вярвания и обичаи, идващи от дълбока древност, които пазим и до днес.
Бъдни вечер е един от най-уютните, светли и съкровени семейни празници. Той е известен с много си интересни традиции и ритуали, които всички българи спазват от много години насам.
На 20 декември православната църква почита св. свещеномъченик Игнатий Богоносец. В българските народни традиции този ден е известен като Игнажден или Игнатовден, а също и като Полязовден, отнасящ се до т.
Като християнски и народен празник Игнажден – денят, посветен на свети Игнатий Богоносец, е свързан с богато разнообразие от традиции, обреди, обичаи и поверия – за здраве, за берекет, за пълни кошари и пологи, за бързо зачеване и леко раждане на невестите, за благоденствие и за да е добра годината.
Великден е един от най-важните християнски празници, който отбелязва Възкресението на Исус Христос. Той е подвижен празник, чиято дата се определя според лунния календар, а това е трудно за обикновените хора.
Задушниците са дни в църковния календар, посветени на помен и почит към починалите. През годината са основно три и винаги се отбелязват в събота, защото съботата е определена от църквата за ден на покойните.
Голяма задушница (Месопустна задушница), през 2025 г. ще бъде на 22 февруари - събота, ден преди Месни заговезни и седмица преди началото на Великденските пости.
Като християнски и народен празник Игнажден – денят, посветен на свети Игнатий Богоносец, е свързан с богато разнообразие от традиции, обреди, обичаи и поверия – за здраве, за берекет, за пълни кошари и пологи, за бързо зачеване и леко раждане на невестите, за благоденствие и за да е добра годината.
Водици е един от най-значимите и магични празници в българския обреден календар. Този тридневен празник започва вечерта на 5 януари и завършва на 7 януари, като слага край на Коледните празници.
Бъдни вечер е един от най-уютните, светли и съкровени семейни празници. Той е известен с много си интересни традиции и ритуали, които всички българи спазват от много години насам.
Бабинден е от онези уникални народни празници, които впечатляват със своята самобитност, обреди и ритуали. Отбелязва се на 8 януари по нов стил и на 21 януари по стар стил, когато празнуваме и деня на родилната помощ – професионален празник на акушерките и гинеколозите, заместили някогашните баби-акушерки, с чиято помощ се появявал на бял свят новият живот.
На 6 януари православната църква чества един от най-големите християнски празници - Богоявление. Този ден е посветен на Кръщението на Исус Христос от Йоан Кръстител в река Йордан.
Нощта срещу Богоявление (Йордановден), известна още като Водици или Водокръщи, е една от най-магичните нощи в годината. Според народните вярвания небето се отваря и всеки човек с чисто сърце може да отправи молитва към Бога, а желанията му ще бъдат чути и ще се сбъднат.
Празничният сезон през декември, чиято кулминация е Коледа, е ценен от милиарди хора по света. Участваме в радостния обичай да разменяме подаръци с близки, събираме се около маси, претрупани с ястия, и украсяваме домовете си с венци и блестящи коледни елхи.
На 20 декември православната църква почита св. свещеномъченик Игнатий Богоносец. В българските народни традиции този ден е известен като Игнажден или Игнатовден, а също и като Полязовден, отнасящ се до т.
За мнозина е немислимо да празнуват Коледа без красива елха в хола, украсена с искрящи топки и опаковани подаръци. Както повечето коледни традиции, включително празнуването на самата Коледа, произходът на коледната елха може да бъде проследен до езическите традиции.
Богоявление е един от 12-те големи празници в православния християнския календар. Този ден е богат на църковни ритуали и народни традиции, които подчертават неговото духовно и културно значение.
Коледа е широко смятана за християнски празник. Но това не е съвсем вярно. Голяма част от това, което сега свързваме с Коледа, може да бъде проследено до древните традиции, включително обичаите на друидите, които празнували зимното слънцестоене много преди да съществува Коледа.
Коледа е може би най-обичайният и почитан християнски празник. На празника оживяват вярвания и обичаи, идващи от дълбока древност, които пазим и до днес.
От размяна на картички в училище до бонбони, цветя, романтични вечери и дори предложения за брак, 14 февруари се очертава като втория най-голям ден за размяна на подаръци в годината след Коледа.
На 14 февруари (и на 1-ви) честваме Трифон Зарезан - денят на виното, лозарите, кръчмарите и градинарите. Това е денят, в който Православната църква почита Свети Трифон.
Голяма задушница (Месопустна задушница), през 2025 г. ще бъде на 22 февруари - събота, ден преди Месни заговезни и седмица преди началото на Великденските пости.
От размяна на картички в училище до бонбони, цветя, романтични вечери и дори предложения за брак, 14 февруари се очертава като втория най-голям ден за размяна на подаръци в годината след Коледа.
Сирни Заговезни, известен още като Сирница или Сирна неделя, е един от най-значимите празници в българския народен календар.
Бабинден е от онези уникални народни празници, които впечатляват със своята самобитност, обреди и ритуали. Отбелязва се на 8 януари по нов стил и на 21 януари по стар стил, когато празнуваме и деня на родилната помощ – професионален празник на акушерките и гинеколозите, заместили някогашните баби-акушерки, с чиято помощ се появявал на бял свят новият живот.
Богоявление е един от 12-те големи празници в православния християнския календар. Този ден е богат на църковни ритуали и народни традиции, които подчертават неговото духовно и културно значение.
Нощта срещу Богоявление (Йордановден), известна още като Водици или Водокръщи, е една от най-магичните нощи в годината. Според народните вярвания небето се отваря и всеки човек с чисто сърце може да отправи молитва към Бога, а желанията му ще бъдат чути и ще се сбъднат.
Водици е един от най-значимите и магични празници в българския обреден календар. Този тридневен празник започва вечерта на 5 януари и завършва на 7 януари, като слага край на Коледните празници.
Непосредствено след Рождество Христово според народните вярвания започват т.н. Мръсните дни. Те траят до Богоявление (Йордановден).
На 6 януари православната църква чества един от най-големите християнски празници - Богоявление. Този ден е посветен на Кръщението на Исус Христос от Йоан Кръстител в река Йордан.
Великден е един от най-важните християнски празници, който отбелязва Възкресението на Исус Христос. Той е подвижен празник, чиято дата се определя според лунния календар, а това е трудно за обикновените хора.
Задушниците са дни в църковния календар, посветени на помен и почит към починалите. През годината са основно три и винаги се отбелязват в събота, защото съботата е определена от църквата за ден на покойните.
На 14 февруари (и на 1-ви) честваме Трифон Зарезан - денят на виното, лозарите, кръчмарите и градинарите. Това е денят, в който Православната църква почита Свети Трифон.
Коледа е широко смятана за християнски празник. Но това не е съвсем вярно. Голяма част от това, което сега свързваме с Коледа, може да бъде проследено до древните традиции, включително обичаите на друидите, които празнували зимното слънцестоене много преди да съществува Коледа.
Празничният сезон през декември, чиято кулминация е Коледа, е ценен от милиарди хора по света. Участваме в радостния обичай да разменяме подаръци с близки, събираме се около маси, претрупани с ястия, и украсяваме домовете си с венци и блестящи коледни елхи.
За мнозина е немислимо да празнуват Коледа без красива елха в хола, украсена с искрящи топки и опаковани подаръци. Както повечето коледни традиции, включително празнуването на самата Коледа, произходът на коледната елха може да бъде проследен до езическите традиции.
Коледа е може би най-обичайният и почитан християнски празник. На празника оживяват вярвания и обичаи, идващи от дълбока древност, които пазим и до днес.
Рождество Христово е вторият по значимост празник, след Великден в православната църква. Вечерта преди него е Бъдни вечер.
Бъдни вечер е един от най-уютните, светли и съкровени семейни празници. Той е известен с много си интересни традиции и ритуали, които всички българи спазват от много години насам.
На 20 декември православната църква почита св. свещеномъченик Игнатий Богоносец. В българските народни традиции този ден е известен като Игнажден или Игнатовден, а също и като Полязовден, отнасящ се до т.
Като християнски и народен празник Игнажден – денят, посветен на свети Игнатий Богоносец, е свързан с богато разнообразие от традиции, обреди, обичаи и поверия – за здраве, за берекет, за пълни кошари и пологи, за бързо зачеване и леко раждане на невестите, за благоденствие и за да е добра годината.
