"Хипотеза"
Ние били сме, казват, звездна материя –
късчета слънце…
Как да повярвам!
Аз усещам в душата си цяла империя,
дето лъч не прониква и царят е варварин!
"Вълшебница"
Душата ми е пленница смирена,
плени я твоята душа! – пленена,
душата ми е в тихи две очи.
Душата ми те моли и заклина:
тя моли; – аз те гледам; – век измина…
Душата ти вълшебница мълчи.
"Амазонка"
Вее утринна прохлада
в моето лице -
аз съм млада, млада, млада
с огнено сърце.
Моя вихрен кон лети
бодро и безспир -
пред очите ми цъфти
неогледен мир.
"Хипотеза"
Ние били сме, казват, звездна материя –
късчета слънце…
Как да повярвам!
Аз усещам в душата си цяла империя,
дето лъч не прониква и царят е варварин!
"Обичам те"
Обичам те – въздушно нежна, в нежна младост,
като на ангела сънят,
и сън си ти вещателен за тиха радост
в нерадостта на моя път,
и първи път за изповед в сърце ридае
доброто и грехът,
и ето ден – и ето тъмнина е.
"Портрет"
Старинния портрет от таз стена
ме гледа с свойте ясносини
очи, разлели синя светлина.
На черно кадифе, върху коприна,
ръцете му са сложени една
на друга.
"Хипотеза"
Ние били сме, казват, звездна материя –
късчета слънце…
Как да повярвам!
Аз усещам в душата си цяла империя,
дето лъч не прониква и царят е варварин!
"Една солена дупка"
Една солена дупка като кратер
погълва много блясък на звезди.
И вятърни истории моят вятър
остави и и луд като преди,
към моя дом подгонва нещо свое,
препъва се във пейките безброй
и скрива се от зениците мои.
"Хипотеза"
Ние били сме, казват, звездна материя –
късчета слънце…
Как да повярвам!
Аз усещам в душата си цяла империя,
дето лъч не прониква и царят е варварин!
"Вълшебница"
Душата ми е пленница смирена,
плени я твоята душа! – пленена,
душата ми е в тихи две очи.
Душата ми те моли и заклина:
тя моли; – аз те гледам; – век измина…
Душата ти вълшебница мълчи.
"Една солена дупка"
Една солена дупка като кратер
погълва много блясък на звезди.
И вятърни истории моят вятър
остави и и луд като преди,
към моя дом подгонва нещо свое,
препъва се във пейките безброй
и скрива се от зениците мои.
"Амазонка"
Вее утринна прохлада
в моето лице -
аз съм млада, млада, млада
с огнено сърце.
Моя вихрен кон лети
бодро и безспир -
пред очите ми цъфти
неогледен мир.
"Портрет"
Старинния портрет от таз стена
ме гледа с свойте ясносини
очи, разлели синя светлина.
На черно кадифе, върху коприна,
ръцете му са сложени една
на друга.
"Хипотеза"
Ние били сме, казват, звездна материя –
късчета слънце…
Как да повярвам!
Аз усещам в душата си цяла империя,
дето лъч не прониква и царят е варварин!
"Обичам те"
Обичам те – въздушно нежна, в нежна младост,
като на ангела сънят,
и сън си ти вещателен за тиха радост
в нерадостта на моя път,
и първи път за изповед в сърце ридае
доброто и грехът,
и ето ден – и ето тъмнина е.
"Хипотеза"
Ние били сме, казват, звездна материя –
късчета слънце…
Как да повярвам!
Аз усещам в душата си цяла империя,
дето лъч не прониква и царят е варварин!
"Обичам те" Обичам те. Надявам се, ти - мене. Но - вжеглени във общия хомот, да си го кажем просто няма време... ...И си отива нашият живот.
"Ти, обич моя" Ти, моя обич, дълго забранена, ти, моя тайна, скрита вдън горите, открито трябва да вървиш до мене, а всъщност си оставаш скрита.
"Хипотеза" Ние били сме, казват, звездна материя – късчета слънце… Как да повярвам! Аз усещам в душата си цяла империя, дето лъч не прониква и царят е варварин!
"Вълшебница" Душата ми е пленница смирена, плени я твоята душа! – пленена, душата ми е в тихи две очи. Душата ми те моли и заклина: тя моли; – аз те гледам; – век измина… Душата ти вълшебница мълчи.
"Мои часове" Една звезда – светлинна и далечна, отчупи се и блъсна се в безкрая, погреба я морето сиво млечно и вятър се опита да излае.
"Обич за обич" Аз назаем не съм те прегръщал и назаем не съм те мечтал, всяка ласка под брой да ми връщаш. Мен ми стига, че нещо съм дал.
"Амазонка" Вее утринна прохлада в моето лице - аз съм млада, млада, млада с огнено сърце. Моя вихрен кон лети бодро и безспир - пред очите ми цъфти неогледен мир.
"Обичам те" Обичам те. Надявам се, ти - мене. Но - вжеглени във общия хомот, да си го кажем просто няма време... ...И си отива нашият живот.
Сириус Аз съм Сириус от съзвездието Кентавър. Блестя със най загадъчната светлина върху устните на безсърдечен мавър и във тайните луни на любовта.
"Хипотеза" Ние били сме, казват, звездна материя – късчета слънце… Как да повярвам! Аз усещам в душата си цяла империя, дето лъч не прониква и царят е варварин!
"Не си отивай" Не си отивай! Чуваш ли, не тръгвай! Не ме оставяй сам със вечерта! Ни себе си, ни мене не залъгвай, че ще ни срешне някога света!
"Молитва" Господи, който все още си в мене, дай ми кураж да остана неотмъстителна, неозлобена, както съм рана до рана.
"Слънчогледи" Ах, ето де ме ти изведе, ти, който нявга властно обеща на мойта гордост - вихрени победи и жар всерадостна на любовта.
"Слоено е веч моето сърце" Сломено е веч мойто сърце, Заглъхнаха излъгани мечти, А вяра грей на твоето лице, В надежда светла цял сияеш ти.
"Обичам те" Обичам те – въздушно нежна, в нежна младост, като на ангела сънят, и сън си ти вещателен за тиха радост в нерадостта на моя път, и първи път за изповед в сърце ридае доброто и грехът, и ето ден – и ето тъмнина е.
"Портрет" Старинния портрет от таз стена ме гледа с свойте ясносини очи, разлели синя светлина. На черно кадифе, върху коприна, ръцете му са сложени една на друга.
"Мечтател" Залезът настойнически зад мене върви и ми подиграва привичките. Сякаш го слушам как сладко мълви: "Колко си смешен мечтател, мой миличък!
"Хипотеза" Ние били сме, казват, звездна материя – късчета слънце… Как да повярвам! Аз усещам в душата си цяла империя, дето лъч не прониква и царят е варварин!
"Една солена дупка" Една солена дупка като кратер погълва много блясък на звезди. И вятърни истории моят вятър остави и и луд като преди, към моя дом подгонва нещо свое, препъва се във пейките безброй и скрива се от зениците мои.
"Обич за обич" Аз назаем не съм те прегръщал и назаем не съм те мечтал, всяка ласка под брой да ми връщаш. Мен ми стига, че нещо съм дал.
