"Заклинание"
Обричам ти се. Днеска и завинаги.
Без ум и разум. И с душа и с плът.
И знай, че всичко светло в моя път
частица е от теб - за мен най-свидната.
"Нощен час"
Дали налегна буря тъмни клони,
в горите безнадежден сън заспали
след ужасите на размирен ден?
Дали под притаени небосклони
светкавица-сретница се запали
и гине пътник, с огън ограден?
"Августовска нощ"
Това се случи с моя милост... Впрочем,
за да съм точен,
същинска случка нямаше във тоя
час край морето - всичко бе в покоя,
излъхван от тревите,
от звездите
и главно от един милиард щурчета,
които със назъбени крачета
като с триончета така трещяха,
че сякаш щяха
да разрушат, преди да стане ден,
бунгалото, тъмнеещо зад мен.
"Ние - тука"
И аз, жената, спрях. Сляп бе мракът.
„Не се ли вижда още?“ А пред мен,
поднел мъждива свещ, отвърна ти — мъжът:
„Не виждам нийде път, и аз съм заблуден“.
"Да се завърнеш в бащината къща"
Да се завърнеш в бащината къща,
когато вечерта смирено гасне
и тихи пазви тиха нощ разгръща
да приласкае скръбни и нещастни.
"Мираж"
Ще си вдигна до потока дом.
Седнала до ниския прозорец,
на водата бистра мълчешком
аз душата си ще изговоря.
Нищо, че водата не мълчи –
от предателство не се страхувам,
че душа човешка, не с уши,
а с душа единствено се чува.
"Ние - тука"
И аз, жената, спрях. Сляп бе мракът.
„Не се ли вижда още?“ А пред мен,
поднел мъждива свещ, отвърна ти — мъжът:
„Не виждам нийде път, и аз съм заблуден“.
"Августовска нощ"
Това се случи с моя милост... Впрочем,
за да съм точен,
същинска случка нямаше във тоя
час край морето - всичко бе в покоя,
излъхван от тревите,
от звездите
и главно от един милиард щурчета,
които със назъбени крачета
като с триончета така трещяха,
че сякаш щяха
да разрушат, преди да стане ден,
бунгалото, тъмнеещо зад мен.
"Да се завърнеш в бащината къща"
Да се завърнеш в бащината къща,
когато вечерта смирено гасне
и тихи пазви тиха нощ разгръща
да приласкае скръбни и нещастни.
"Заклинание"
Обричам ти се. Днеска и завинаги.
Без ум и разум. И с душа и с плът.
И знай, че всичко светло в моя път
частица е от теб - за мен най-свидната.
"Нощен час"
Дали налегна буря тъмни клони,
в горите безнадежден сън заспали
след ужасите на размирен ден?
Дали под притаени небосклони
светкавица-сретница се запали
и гине пътник, с огън ограден?
"Мираж"
Ще си вдигна до потока дом.
Седнала до ниския прозорец,
на водата бистра мълчешком
аз душата си ще изговоря.
Нищо, че водата не мълчи –
от предателство не се страхувам,
че душа човешка, не с уши,
а с душа единствено се чува.