"Малинен дъх разпръскват твойте устни"
Малинен дъх разпръскват твойте устни,
о, сладък дъх на майските цветя!
И преблажен е, който пръв откъсне
от тях малината на любовта!
Всички обичаме лятото, но понякога ни е трудно да намерим правилните думи, за да изразим емоциите си към него! Е, и няма нужда да търсим, защото това е работа на великите писатели.
Морето винаги е било муза и вдъхновение, без значение дали става дума за поезия, музика или картини. Днес ще ви споделим 3 от най-прочувствените български стихове, посветени на необятната синева.
"Прости"
Тежи ми погледът прощален,
изпълнен с укор и тъга —
и вехна, крея аз печален с
еднички спомени сега…
Не бяхме си ръка подали,
не бяхме разменили реч —
сърцата бяха се разбрали,
сърцата знаеха се веч.
"Хвърчащите хора"
Те не идват от Космоса, те родени са тук,
но сърцата им просто са по-кристални от звук,
и виж – ето ги, литват над балкона с пране,
над калта, над сгурията в двора,
и добре, че се срещат единици поне
от рода на хвърчащите хора.
"Да се завърнеш в бащината къща"
Да се завърнеш в бащината къща,
когато вечерта смирено гасне
и тихи пазви тиха нощ разгръща
да приласкае скръбни и нещастни.
"Край морето"
Стоях загледан: едностайно
вълната гонеше вълна
в море - пустинно и безкрайно.
А сякаш птица, лекокрила,
ей кораб с опнати платна -
стрела не би го опредила.
"Край морето"
Стоях загледан: едностайно
вълната гонеше вълна
в море - пустинно и безкрайно.
А сякаш птица, лекокрила,
ей кораб с опнати платна -
стрела не би го опредила.
"Да се завърнеш в бащината къща"
Да се завърнеш в бащината къща,
когато вечерта смирено гасне
и тихи пазви тиха нощ разгръща
да приласкае скръбни и нещастни.
"Хвърчащите хора"
Те не идват от Космоса, те родени са тук,
но сърцата им просто са по-кристални от звук,
и виж – ето ги, литват над балкона с пране,
над калта, над сгурията в двора,
и добре, че се срещат единици поне
от рода на хвърчащите хора.
"Прости"
Тежи ми погледът прощален,
изпълнен с укор и тъга —
и вехна, крея аз печален с
еднички спомени сега…
Не бяхме си ръка подали,
не бяхме разменили реч —
сърцата бяха се разбрали,
сърцата знаеха се веч.
"Малинен дъх разпръскват твойте устни"
Малинен дъх разпръскват твойте устни,
о, сладък дъх на майските цветя!
И преблажен е, който пръв откъсне
от тях малината на любовта!
Морето винаги е било муза и вдъхновение, без значение дали става дума за поезия, музика или картини. Днес ще ви споделим 3 от най-прочувствените български стихове, посветени на необятната синева.
Всички обичаме лятото, но понякога ни е трудно да намерим правилните думи, за да изразим емоциите си към него! Е, и няма нужда да търсим, защото това е работа на великите писатели.