Христо Ботев е една от най-ярките фигури в българската история — бунтовник, поет и родолюбец, който с думи и дела запалва пламъка на българското Освобождение. Роден на 6 януари 1848 г. в Калофер, той получава добро образование за времето си, което по-късно оказва влияние върху литературното му творчество. Ботев прекъсва ученето си в Одеса, за да се посвети изцяло на каузата на българския народ. Още в младостта си проявява безпределна любов към родината и нейната свобода, което намира израз в поезията му. Но кое е първото публикувано стихотворение на този велик български поет?
"Майце си"
Първото стихотворение на Христо Ботев, което вижда бял свят, е "Майце си". То е публикувано на 15 април 1867 г. в последния брой на вестник "Гайда", редактиран от Петко Р. Славейков. Когато стихотворението е отпечатано, Ботев е едва 19-годишен и живее в родния си Калофер. Този първи публикуван текст разкрива големия потенциал на младия поет и бележи началото на една кратка, но изключително вдъхновяваща поетична кариера.
Какво се случва със съпругата на Христо Ботев след смъртта му?
Историята на създаването на "Майце си" започва още в ученическите години на Ботев в Одеса, където той е силно повлиян от своя професор по славистика Виктор Григорович. Според неговия съученик Киро Тулешков, още през лятото на 1864 г. Ботев работи върху различни варианти на стихотворението, консултирайки се с Григорович. През този период Ботев активно участва в преводи на български народни песни на руски език, което допълнително обогатява неговия поетичен изказ и чувствителност към народната душевност.
Според разказите на Тулешков, Ботев изпраща "Майце си" на Петко Славейков още през юни 1864 г., когато Славейков е в Цариград. Въпреки това, стихотворението е публикувано три години по-късно, като достоверността на историята около изпращането му остава неясна. Това не намалява значението на творбата, която е първият публикуван поетичен израз на Ботевата душа и ясно очертава темите, които ще доминират в цялото му творчество — мъка, любов към родината, и борба за свобода.
Ботев — символ на саможертвата и свободата
Христо Ботев не живее дълго, но краткият му живот е белязан от безстрашна борба за освобождение на България. Той загива на 2 юни 1876 г. в подножието на връх Вола в Стара планина, едва на 28 години. Историята около смъртта му остава загадка — дали е убит от враг или предаден от свои, продължава да бъде обект на спорове и до днес. Но едно е сигурно — Ботев остава завинаги в сърцата на българите като герой, отдал живота си за родината.
"Ако Христо Ботев беше жив, щеше да е биткойнър"
Всяка година на 2 юни България отдава почит на Ботев и на всички, загинали за свободата на страната. Неговите думи остават живи и вдъхновяващи поколенията, сякаш пророчески резонират със саможертвата му:
“Но... стига ми тая награда — да каже нявга народът: умря сиромах за правда, за правда и за свобода... “
