"Да се завърнеш в бащината къща"
Да се завърнеш в бащината къща,
когато вечерта смирено гасне
и тихи пазви тиха нощ разгръща
да приласкае скръбни и нещастни.
"Към брата си"
Тежко, брате, се живее
между глупци неразбрани;
душата ми в огън тлее,
сърцето ми в люти рани.
Отечество мило любя,
неговият завет пазя;
но себе си, брате, губя,
тия глупци като мразя.
Любов е да помогнеш,
любов е да дадеш
на гладния – надежда,
на сития – копнеж,
на силния – неволя,
на слабия – кураж,
на веселия – милост,
на тъжния – мираж,
на скромния – посока,
на алчния – сърце,
на имащия – радост,
на можещия – цел,
на гордия – утеха,
на плахия – мечта,
на властващия – мярка,
на роба – доброта.
"Изпитание"
То вчера бе блян. Беше мистика.
Всички чакахме
да настане часът.
Ах, веднъж да започне
войната на Изтока,
да настъпи най-после Страшният съд.
"Лятото изтече"
Лятото изтече като пееща вода.
Тежко ми е — колко много, много пих от нея.
Бели стъпки, нежни като котешка следа,
още за червената му песен пеят.
"Звездице - сестрице"
Блести на небето едничка
далечна и светла звездичка.
Тя има ли име — не зная.
Но легна ли, в тъмната стая
тя винаги кротко наднича —
навярно децата обича.
"Българска майка"
Майка мила малък син —
хубав, палав и един —
взема нежно на ръце
до любящо си сърце.
Залюля го на гърди
И му песен зареди:
— Над теб майка, сине, бди,
здрав и весел ми бъди!
"Гоненица"
Все си забравям часовника,
за да избягам от времето.
Но то ме настига и ме завихря
с опашатия листопад.
Влизам в морето с часовник на китката,
за да удавя времето.
"Една солена дупка"
Една солена дупка като кратер
погълва много блясък на звезди.
И вятърни истории моят вятър
остави и и луд като преди,
към моя дом подгонва нещо свое,
препъва се във пейките безброй
и скрива се от зениците мои.
"Септември"
Пак Септември златокос
мил при нас дойде ни гост.
По села и градове
сипнаха се плодове.
Ето — гръмоглас певец —
екна школският звънец
и след лятната игра
пак децата в куп събра.
"Женска кръв"
На Пейо К. Яворов
Женска кръв…
Кръвта, която съзидава
светове от нежност,
скръб и слава,
мисли за нощта,
болката от всичко,
ревността до смърт,
любовта езическа.
"Изпитание"
То вчера бе блян. Беше мистика.
Всички чакахме
да настане часът.
Ах, веднъж да започне
войната на Изтока,
да настъпи най-после Страшният съд.
"Една солена дупка"
Една солена дупка като кратер
погълва много блясък на звезди.
И вятърни истории моят вятър
остави и и луд като преди,
към моя дом подгонва нещо свое,
препъва се във пейките безброй
и скрива се от зениците мои.
"Да се завърнеш в бащината къща"
Да се завърнеш в бащината къща,
когато вечерта смирено гасне
и тихи пазви тиха нощ разгръща
да приласкае скръбни и нещастни.
"Женска кръв"
На Пейо К. Яворов
Женска кръв…
Кръвта, която съзидава
светове от нежност,
скръб и слава,
мисли за нощта,
болката от всичко,
ревността до смърт,
любовта езическа.
"Гоненица"
Все си забравям часовника,
за да избягам от времето.
Но то ме настига и ме завихря
с опашатия листопад.
Влизам в морето с часовник на китката,
за да удавя времето.
"Към брата си"
Тежко, брате, се живее
между глупци неразбрани;
душата ми в огън тлее,
сърцето ми в люти рани.
Отечество мило любя,
неговият завет пазя;
но себе си, брате, губя,
тия глупци като мразя.
"Септември"
Пак Септември златокос
мил при нас дойде ни гост.
По села и градове
сипнаха се плодове.
Ето — гръмоглас певец —
екна школският звънец
и след лятната игра
пак децата в куп събра.
"Българска майка"
Майка мила малък син —
хубав, палав и един —
взема нежно на ръце
до любящо си сърце.
Залюля го на гърди
И му песен зареди:
— Над теб майка, сине, бди,
здрав и весел ми бъди!
"Лятото изтече"
Лятото изтече като пееща вода.
Тежко ми е — колко много, много пих от нея.
Бели стъпки, нежни като котешка следа,
още за червената му песен пеят.
Любов е да помогнеш,
любов е да дадеш
на гладния – надежда,
на сития – копнеж,
на силния – неволя,
на слабия – кураж,
на веселия – милост,
на тъжния – мираж,
на скромния – посока,
на алчния – сърце,
на имащия – радост,
на можещия – цел,
на гордия – утеха,
на плахия – мечта,
на властващия – мярка,
на роба – доброта.
"Звездице - сестрице"
Блести на небето едничка
далечна и светла звездичка.
Тя има ли име — не зная.
Но легна ли, в тъмната стая
тя винаги кротко наднича —
навярно децата обича.
"Да се завърнеш в бащината къща" Да се завърнеш в бащината къща, когато вечерта смирено гасне и тихи пазви тиха нощ разгръща да приласкае скръбни и нещастни.
Не ме прегръщай. Почнеш ли веднъж, ще се наложи дълго да не спираш. Жена, ако веднъж прегърне мъж, без ласките ѝ този мъж умира.
"На прозореца" Загребала в ръката си гореща едно дъждовно облаче над мен, ти бършеше прозореца отсреща, от погледите мои замъглен.
"Към брата си" Тежко, брате, се живее между глупци неразбрани; душата ми в огън тлее, сърцето ми в люти рани. Отечество мило любя, неговият завет пазя; но себе си, брате, губя, тия глупци като мразя.
Любов е да помогнеш, любов е да дадеш на гладния – надежда, на сития – копнеж, на силния – неволя, на слабия – кураж, на веселия – милост, на тъжния – мираж, на скромния – посока, на алчния – сърце, на имащия – радост, на можещия – цел, на гордия – утеха, на плахия – мечта, на властващия – мярка, на роба – доброта.
"Изпитание" То вчера бе блян. Беше мистика. Всички чакахме да настане часът. Ах, веднъж да започне войната на Изтока, да настъпи най-после Страшният съд.
"Лятото изтече" Лятото изтече като пееща вода. Тежко ми е — колко много, много пих от нея. Бели стъпки, нежни като котешка следа, още за червената му песен пеят.
"Звездице - сестрице" Блести на небето едничка далечна и светла звездичка. Тя има ли име — не зная. Но легна ли, в тъмната стая тя винаги кротко наднича — навярно децата обича.
"На чувствата ни" На чувствата ни тъничката нишка, опъната до скъсване, трепти. Секунда още и навярно с нищо не ще я залепим ни аз, ни ти.
"Първият учебен ден" Отново за учебната година разкри училището днес врати. Звъни звънец из цялата родина — в села и градове, навред кънти.
"Есенни часове" Понякога обичам с часове да гледам уморен зад стъклата как нервно неуморен вятър вей и клони, и антени клати.
"Последното листо" Единствено на клона то остана – най-горе, на върха – там, сам само. От пролетта последното писмо, от идващата зима – първа рана.
"Българска майка" Майка мила малък син — хубав, палав и един — взема нежно на ръце до любящо си сърце. Залюля го на гърди И му песен зареди: — Над теб майка, сине, бди, здрав и весел ми бъди!
"Луната" Ти беше детската загадка… Ти… лампионът на небето… И кой те палеше, се питах… Със любопитство… И със страх.
"Гоненица" Все си забравям часовника, за да избягам от времето. Но то ме настига и ме завихря с опашатия листопад. Влизам в морето с часовник на китката, за да удавя времето.
Не ме прегръщай. Почнеш ли веднъж, ще се наложи дълго да не спираш. Жена, ако веднъж прегърне мъж, без ласките ѝ този мъж умира.
"Една солена дупка" Една солена дупка като кратер погълва много блясък на звезди. И вятърни истории моят вятър остави и и луд като преди, към моя дом подгонва нещо свое, препъва се във пейките безброй и скрива се от зениците мои.
"Септември" Пак Септември златокос мил при нас дойде ни гост. По села и градове сипнаха се плодове. Ето — гръмоглас певец — екна школският звънец и след лятната игра пак децата в куп събра.
"Мечтател" Залезът настойнически зад мене върви и ми подиграва привичките. Сякаш го слушам как сладко мълви: "Колко си смешен мечтател, мой миличък!
"Женска кръв" На Пейо К. Яворов Женска кръв… Кръвта, която съзидава светове от нежност, скръб и слава, мисли за нощта, болката от всичко, ревността до смърт, любовта езическа.
