"Марица"
Марице, водице,
отде се сливаш?
Къде отиваш?
Момице, сестрице,
ида от Рила,
планина мила,
оттам извирам,
потоци сбирам,
поя полени
с води студени,
разхлаждам всите
в горещините.
Вълшебница
Душата ми е пленница смирена,
плени я твоята душа! – пленена,
душата ми е в тихи две очи.
Душата ми те моли и заклина:
тя моли; – аз те гледам; – век измина…
Душата ти вълшебница мълчи.
"Непримира"
Плашиш ме,
велико Мироздание,
като разпъваш мисълта ми
до своята неизмеримост!
Земята ни е точица във тебе,
а в тая точица е мойта обич
и моята омраза,
и силата ми — а не мога
да ги разтегля
до размерите ти.
"Обичам те"
Обичам те – въздушно нежна, в нежна младост,
като на ангела сънят,
и сън си ти вещателен за тиха радост
в нерадостта на моя път,
и първи път за изповед в сърце ридае
доброто и грехът,
и ето ден – и ето тъмнина е.
"Женска кръв…"
На Пейо К. Яворов
Женска кръв…
Кръвта, която съзидава
светове от нежност,
скръб и слава,
мисли за нощта,
болката от всичко,
ревността до смърт,
любовта езическа.
"Марица"
Марице, водице,
отде се сливаш?
Къде отиваш?
Момице, сестрице,
ида от Рила,
планина мила,
оттам извирам,
потоци сбирам,
поя полени
с води студени,
разхлаждам всите
в горещините.
"Вълшебница"
Душата ми е пленница смирена,
плени я твоята душа! – пленена,
душата ми е в тихи две очи.
Душата ми те моли и заклина:
тя моли; – аз те гледам; – век измина…
Душата ти вълшебница мълчи.
"Женска кръв"
Женска кръв…
Кръвта, която съзидава
светове от нежност,
скръб и слава,
мисли за нощта,
болката от всичко,
ревността до смърт,
любовта езическа.
"Непримирима"
Плашиш ме,
велико Мироздание,
като разпъваш мисълта ми
до своята неизмеримост!
Земята ни е точица във тебе,
а в тая точица е мойта обич
и моята омраза,
и силата ми — а не мога
да ги разтегля
до размерите ти.
Две са предсмъртните стихотворения на Никола Вапцаров, писани в килията преди смъртта му - “Прощално” и “Борбата е безмилостно жестока”
Процесът срещу Вапцаров
През март 1942 г.
"Обичам те"
Обичам те – въздушно нежна, в нежна младост,
като на ангела сънят,
и сън си ти вещателен за тиха радост
в нерадостта на моя път,
и първи път за изповед в сърце ридае
доброто и грехът,
и ето ден – и ето тъмнина е.
"Марица"
Марице, водице,
отде се сливаш?
Къде отиваш?
Момице, сестрице,
ида от Рила,
планина мила,
оттам извирам,
потоци сбирам,
поя полени
с води студени,
разхлаждам всите
в горещините.
"Марица"
Марице, водице,
отде се сливаш?
Къде отиваш?
Момице, сестрице,
ида от Рила,
планина мила,
оттам извирам,
потоци сбирам,
поя полени
с води студени,
разхлаждам всите
в горещините.
"Обичам те"
Обичам те – въздушно нежна, в нежна младост,
като на ангела сънят,
и сън си ти вещателен за тиха радост
в нерадостта на моя път,
и първи път за изповед в сърце ридае
доброто и грехът,
и ето ден – и ето тъмнина е.
"Вълшебница"
Душата ми е пленница смирена,
плени я твоята душа! – пленена,
душата ми е в тихи две очи.
Душата ми те моли и заклина:
тя моли; – аз те гледам; – век измина…
Душата ти вълшебница мълчи.
Вълшебница
Душата ми е пленница смирена,
плени я твоята душа! – пленена,
душата ми е в тихи две очи.
Душата ми те моли и заклина:
тя моли; – аз те гледам; – век измина…
Душата ти вълшебница мълчи.
"Обичам те"
Обичам те – въздушно нежна, в нежна младост,
като на ангела сънят,
и сън си ти вещателен за тиха радост
в нерадостта на моя път,
и първи път за изповед в сърце ридае
доброто и грехът,
и ето ден – и ето тъмнина е.
"Женска кръв…"
На Пейо К. Яворов
Женска кръв…
Кръвта, която съзидава
светове от нежност,
скръб и слава,
мисли за нощта,
болката от всичко,
ревността до смърт,
любовта езическа.
"Женска кръв"
Женска кръв…
Кръвта, която съзидава
светове от нежност,
скръб и слава,
мисли за нощта,
болката от всичко,
ревността до смърт,
любовта езическа.
"Непримирима"
Плашиш ме,
велико Мироздание,
като разпъваш мисълта ми
до своята неизмеримост!
Земята ни е точица във тебе,
а в тая точица е мойта обич
и моята омраза,
и силата ми — а не мога
да ги разтегля
до размерите ти.
"Непримира"
Плашиш ме,
велико Мироздание,
като разпъваш мисълта ми
до своята неизмеримост!
Земята ни е точица във тебе,
а в тая точица е мойта обич
и моята омраза,
и силата ми — а не мога
да ги разтегля
до размерите ти.
Две са предсмъртните стихотворения на Никола Вапцаров, писани в килията преди смъртта му - “Прощално” и “Борбата е безмилостно жестока”
Процесът срещу Вапцаров
През март 1942 г.
"Марица" Марице, водице, отде се сливаш? Къде отиваш? Момице, сестрице, ида от Рила, планина мила, оттам извирам, потоци сбирам, поя полени с води студени, разхлаждам всите в горещините.
Вълшебница Душата ми е пленница смирена, плени я твоята душа! – пленена, душата ми е в тихи две очи. Душата ми те моли и заклина: тя моли; – аз те гледам; – век измина… Душата ти вълшебница мълчи.
"Непримира" Плашиш ме, велико Мироздание, като разпъваш мисълта ми до своята неизмеримост! Земята ни е точица във тебе, а в тая точица е мойта обич и моята омраза, и силата ми — а не мога да ги разтегля до размерите ти.
"Шах със себе си" От скука или пък от страх, от самота ли – сам не зная, ала веднъж започнах шах със себе си сам да играя.
"Вик" Във тази стая – тясна, тъмна, ниска умирам от неизцерима рана, че аз не съм възлюбена и близка, ни чакана от някого, ни звана.
"Обичам те" Обичам те – въздушно нежна, в нежна младост, като на ангела сънят, и сън си ти вещателен за тиха радост в нерадостта на моя път, и първи път за изповед в сърце ридае доброто и грехът, и ето ден – и ето тъмнина е.
"Женска кръв…" На Пейо К. Яворов Женска кръв… Кръвта, която съзидава светове от нежност, скръб и слава, мисли за нощта, болката от всичко, ревността до смърт, любовта езическа.
"Писмо до теб" Вдигни очи ! За мен вдигни очи ! Защо? Не питай ! Просто погледни ме ! Помилвай ме и просто помълчи ...
"Марица" Марице, водице, отде се сливаш? Къде отиваш? Момице, сестрице, ида от Рила, планина мила, оттам извирам, потоци сбирам, поя полени с води студени, разхлаждам всите в горещините.
"Зимен сън" Зимна вечер губер бял размята, спи ми, малко зрънце, под земята, спи и слушай как незнайни хали свирят в мрака с ледени кавали!
Теодор Кърчев е роден на 8 май 1959 г. в гр. Свищов. Завършва с отличие Юридическия факултет на Софийски университет “Св.
"Завръщане" Ти се връщаш сломен и стареещ след години пак в родния град. Продължава ли той да живее от предишната вяра съгрят?
"Вълшебница" Душата ми е пленница смирена, плени я твоята душа! – пленена, душата ми е в тихи две очи. Душата ми те моли и заклина: тя моли; – аз те гледам; – век измина… Душата ти вълшебница мълчи.
"Дневници" Водих ги с години. Педантично! Ей ги, накамарени пред мен. По формат, по цветове — различни, по живот — еднакви: ден по ден.
"Време" Да жаля ли детството, не знам? Отмина то безрадостно, разплакано. Животът ни е глуха равнина, годините са пътнически влакове.
"Женска кръв" Женска кръв… Кръвта, която съзидава светове от нежност, скръб и слава, мисли за нощта, болката от всичко, ревността до смърт, любовта езическа.
"Любов" Кой си ти, на моя път застанал, моя сън от клепките прогонил, моя смях от устните откъснал? И магия някаква ли стана?
"Непримирима" Плашиш ме, велико Мироздание, като разпъваш мисълта ми до своята неизмеримост! Земята ни е точица във тебе, а в тая точица е мойта обич и моята омраза, и силата ми — а не мога да ги разтегля до размерите ти.
Две са предсмъртните стихотворения на Никола Вапцаров, писани в килията преди смъртта му - “Прощално” и “Борбата е безмилостно жестока” Процесът срещу Вапцаров През март 1942 г.
"Обичам те" Обичам те – въздушно нежна, в нежна младост, като на ангела сънят, и сън си ти вещателен за тиха радост в нерадостта на моя път, и първи път за изповед в сърце ридае доброто и грехът, и ето ден – и ето тъмнина е.
