"Настроение"
Когато здрач кафявоален
засипе този чезнещ град,
той се превръща в нереален,
за миг забравил своя глад.
Навлиза в улицата главна,
напук на свойта нищета
и всеки опит е сподавен
за малко женска красота.
Безпомощните електрики
пак симулират тържество.
Но всеки вече тук е свикнал
да бъде тъжно същество.
И аз с приятели се скитам,
налучквам техния кураж,
опитвам да обхвана в ритъм
звука на вялия пейзаж.
Накрая всичко свършва в скука.
Един часовник градски бий.
Понесъл по невинна клюка
се връща всеки, за да спи.
И в този мрак провинциален
аз лягам в тесния креват,
със сън наивно-социален
насищам младия си глад.
