"Сънят"
Сънят… Врата към невъзможност, която тайно се отключва…
И влизам… Сам съм и единствен… И се омесват във едно
това, което се е случило с това, което ще се случва…
Вълшебен хляб… И ме замайва вкусът на златното брашно.
Сънят… И влизам тихо в стаята за свиждане със мойте мъртви.
Не се учудвам… Те са истински… Възкръснали… От кръв и плът.
Добре изглеждат… Ето, мама… Баща ми… Млади и безсмъртни…
Приятелите ми… А мислех, че с тях съм за последен път.
Сънят… И аз… Красив и силен… И любовта ми незаконна.
Театърът… И моят „Хамлет“… Цигара – фас – цигара– фас…
Актьорите… И премиера… Аплодисментите… Поклона…
И нощните заспали улички на стария добър Бургас…
Сънят… Rеcycle Bin от файлове, изтрити уж, но съхранени…
Надничат в кошчето… Потъват отново в неизвестността…
Сънят… Нечаканите срещи… Сънят… Нетрайните промени…
Сънят… Сълзата на живота… Усмивчицата на смъртта.
Недялко Йорданов
