"На Ботев"
Ти тъй недостижимо си велик,
че всеки би си разменил живота
с един-едничък твой житейски миг.
Един-единствен миг да бъде Ботев!
Един единствен миг от вечността,
единствен миг от твойте миг и воля,
пък даже този миг да е смъртта!…
И аз бих дал един живот за Вола!
За него бих ти дал днес всичко аз,
каквото имам, бих ти го отстъпил!
Не бих ти искал само оня час,
във който ти на роден бряг си стъпил
и си целунал родната земя…
Разплакал си се, казват, Воеводо…
Земята те е срещнала сама –
къде е бил, къде е бил народът?!
Народът спял в онази страшна нощ!
Дълбоко спял! Не чул плача ти в здрача!
Една земя! Един самотен вожд!
Как страшно е, щом силните заплачат!
О, страшно е, когато смел войник
остане сам със сабята си гола!…
Не бих ти искал само този миг,
макар че той е по-велик от Вола!
