Времето напоследък става все по-морско. Все повече копнеем за водната му шир и очакваме нетърпеливо отпуска. Но с малко отделяне от рутината и навика да планираме можем да му се полюбуваме за кратко, а защо не и за по-дълго.
В Казанлък по това време на годината ухае на рози. Розови са вълненията на местните и на гостите на града. Розобер е. Още преди повече от век той бил превърнат в празник.
Надвисналият над града Балкан, специфичният диалект, пещерата „Леденика“, връх Околчица – дълго може да продължи изброяването, но не е нужно – вече се досетихте, че ще „си говорим“ за Враца.
Една нощ, в която музеите разтварят врати по необичаен начин и в нетрадиционно време. Нощ, в която показват най-интересните си експонати и представят богата културна програма.
Все ни трябва повод – да се видим с приятели, да изчистим дома си, да посетим родителите си... Около многото празнични и почивни дни напоследък повечето от нас са свършили поне две от трите описани по-горе неща.
На прага на Великден сме. И както традицията повелява боядисваме яйца, събираме се с близки, посещаваме храмове. Има свети места, които са особено притегателни и дори чудодейни.
Най-често имаме нужда някой, нещо да ни разтърси, да ни извади от ежедневното тъпчене в един и също коловоз. Така сме по-склонни да извършим смислено дело, което да ни зареди и вдъхнови.
Град Елена и Еленският Балкан са от онези места, за които може да се каже всичко и да се види всичко - живописна природа, исторически места, съхранени традиции.
Подвизите на стотици смели българи, тяхната дързост и вяра са пазили родния дух, копнежа по свободата и надеждата през дългите години на османското робство.
Хилядолетия на бурни събития и разнолики обитатели са оставали своя дълбок отпечатък по земите на Източните Родопи. Само списъкът с обектите на културно-историческо наследство, на религиозните храмове, архитектурните забележителности и музеи и галерии от района на Кърджали е впечатляващо дълъг.
Неделя. Ден за почивка. Единственият за тази седмица. И как най-често прекарваме един такъв ден? В бързане да приведем в ред къщата, да сготвим за поне два дни, да се подготвим за новата седмица.
Знаем какво е Трети март. Като че ли все повече се обръщаме към тази дата, към събитията от преди 138 години, донесли така жадуваната Свобода на България.
Всеки българин носи „Апостола на свободата“ в сърцето си. Всеки чувства по свой начин признателността към решителния и жертвоготовен млад мъж от Карлово, благодарение на който след няколко поколения на робство, българите получават свободата си.
Асеновград е най-известен с историята. Тя е дори негов символ. Издига се като продължение на самотна скала над река Асеница (Чая) в северните склонове на Родопите, встрани от пътя Асеновград – Смолян.
Само който не е ходил в Белоградчик не знае за приказките и за историята. Несъмнено е виждал прочутите Белоградчишки скали и крепостта „Калето“ на снимка, но толкова.
Подвизите на стотици смели българи, тяхната дързост и вяра са пазили родния дух, копнежа по свободата и надеждата през дългите години на османското робство.
Всеки българин носи „Апостола на свободата“ в сърцето си. Всеки чувства по свой начин признателността към решителния и жертвоготовен млад мъж от Карлово, благодарение на който след няколко поколения на робство, българите получават свободата си.
В Казанлък по това време на годината ухае на рози. Розови са вълненията на местните и на гостите на града. Розобер е. Още преди повече от век той бил превърнат в празник.
Хилядолетия на бурни събития и разнолики обитатели са оставали своя дълбок отпечатък по земите на Източните Родопи. Само списъкът с обектите на културно-историческо наследство, на религиозните храмове, архитектурните забележителности и музеи и галерии от района на Кърджали е впечатляващо дълъг.
Асеновград е най-известен с историята. Тя е дори негов символ. Издига се като продължение на самотна скала над река Асеница (Чая) в северните склонове на Родопите, встрани от пътя Асеновград – Смолян.
Само който не е ходил в Белоградчик не знае за приказките и за историята. Несъмнено е виждал прочутите Белоградчишки скали и крепостта „Калето“ на снимка, но толкова.
Неделя. Ден за почивка. Единственият за тази седмица. И как най-често прекарваме един такъв ден? В бързане да приведем в ред къщата, да сготвим за поне два дни, да се подготвим за новата седмица.
Град Елена и Еленският Балкан са от онези места, за които може да се каже всичко и да се види всичко - живописна природа, исторически места, съхранени традиции.
Знаем какво е Трети март. Като че ли все повече се обръщаме към тази дата, към събитията от преди 138 години, донесли така жадуваната Свобода на България.
На прага на Великден сме. И както традицията повелява боядисваме яйца, събираме се с близки, посещаваме храмове. Има свети места, които са особено притегателни и дори чудодейни.
Времето напоследък става все по-морско. Все повече копнеем за водната му шир и очакваме нетърпеливо отпуска. Но с малко отделяне от рутината и навика да планираме можем да му се полюбуваме за кратко, а защо не и за по-дълго.
Надвисналият над града Балкан, специфичният диалект, пещерата „Леденика“, връх Околчица – дълго може да продължи изброяването, но не е нужно – вече се досетихте, че ще „си говорим“ за Враца.
Една нощ, в която музеите разтварят врати по необичаен начин и в нетрадиционно време. Нощ, в която показват най-интересните си експонати и представят богата културна програма.
Най-често имаме нужда някой, нещо да ни разтърси, да ни извади от ежедневното тъпчене в един и също коловоз. Така сме по-склонни да извършим смислено дело, което да ни зареди и вдъхнови.
Все ни трябва повод – да се видим с приятели, да изчистим дома си, да посетим родителите си... Около многото празнични и почивни дни напоследък повечето от нас са свършили поне две от трите описани по-горе неща.
Времето напоследък става все по-морско. Все повече копнеем за водната му шир и очакваме нетърпеливо отпуска. Но с малко отделяне от рутината и навика да планираме можем да му се полюбуваме за кратко, а защо не и за по-дълго.
В Казанлък по това време на годината ухае на рози. Розови са вълненията на местните и на гостите на града. Розобер е. Още преди повече от век той бил превърнат в празник.
Надвисналият над града Балкан, специфичният диалект, пещерата „Леденика“, връх Околчица – дълго може да продължи изброяването, но не е нужно – вече се досетихте, че ще „си говорим“ за Враца.
Една нощ, в която музеите разтварят врати по необичаен начин и в нетрадиционно време. Нощ, в която показват най-интересните си експонати и представят богата културна програма.
Всички известни ни обитатели на българските земи са оставили своя исторически отпечатък върху град Ловеч. Районът е обитаван още от дълбока древност.
Все ни трябва повод – да се видим с приятели, да изчистим дома си, да посетим родителите си... Около многото празнични и почивни дни напоследък повечето от нас са свършили поне две от трите описани по-горе неща.
На прага на Великден сме. И както традицията повелява боядисваме яйца, събираме се с близки, посещаваме храмове. Има свети места, които са особено притегателни и дори чудодейни.
Най-често имаме нужда някой, нещо да ни разтърси, да ни извади от ежедневното тъпчене в един и също коловоз. Така сме по-склонни да извършим смислено дело, което да ни зареди и вдъхнови.
Град Елена и Еленският Балкан са от онези места, за които може да се каже всичко и да се види всичко - живописна природа, исторически места, съхранени традиции.
Още от малък всеки, повече или по-малко, мечтае да полети. Да се рее сред облаците, досущ като птиците, да наблюдава красотата на природата от високо.
Подвизите на стотици смели българи, тяхната дързост и вяра са пазили родния дух, копнежа по свободата и надеждата през дългите години на османското робство.
Вдъхновението на Вазов, въстаническата кръв на Септемврийци, творческата мощ на природата са се събрали в едно в околностите на село Лакатник.
Хилядолетия на бурни събития и разнолики обитатели са оставали своя дълбок отпечатък по земите на Източните Родопи. Само списъкът с обектите на културно-историческо наследство, на религиозните храмове, архитектурните забележителности и музеи и галерии от района на Кърджали е впечатляващо дълъг.
Неделя. Ден за почивка. Единственият за тази седмица. И как най-често прекарваме един такъв ден? В бързане да приведем в ред къщата, да сготвим за поне два дни, да се подготвим за новата седмица.
Знаем какво е Трети март. Като че ли все повече се обръщаме към тази дата, към събитията от преди 138 години, донесли така жадуваната Свобода на България.
Традиционни обичаи, автентични предмети и обстановка задвижват машината на времето в най-южния български град с име на благороден метал – Златоград.
Всеки българин носи „Апостола на свободата“ в сърцето си. Всеки чувства по свой начин признателността към решителния и жертвоготовен млад мъж от Карлово, благодарение на който след няколко поколения на робство, българите получават свободата си.
Асеновград е най-известен с историята. Тя е дори негов символ. Издига се като продължение на самотна скала над река Асеница (Чая) в северните склонове на Родопите, встрани от пътя Асеновград – Смолян.
Само който не е ходил в Белоградчик не знае за приказките и за историята. Несъмнено е виждал прочутите Белоградчишки скали и крепостта „Калето“ на снимка, но толкова.
През лятото зелен и свеж, зимата бял и величествен, Пирин винаги е прекрасно решение за измъкване от сивото ежедневие и докосване до природата.
