Асеновград е най-известен с историята. Тя е дори негов символ. Издига се като продължение на самотна скала над река Асеница (Чая) в северните склонове на Родопите, встрани от пътя Асеновград – Смолян. Някога стратегически защитник на племена и владетели, днес ценен пазител на история, Асеновата крепост разкрива епохи от живота по тези места от преди хилядолетия. Разкрива и от онези гледки, за които спокойно можем да кажем – незабравими. Много от нас са я виждали да се издига над пътя, а също и са чували все нещо за нейната история. Но сега "Българският пътеводител" Ви предлага да поемете по дълго отъпкваната пътека, която ще ви поведе към знайните и незнайни времена на бурни събития около това място.
Дълго пътуване Ви предстои – крепостта води началото си от V–IV в. пр. Хр. Тогава траките решили да построят укрепление върху непристъпната скала. Своя отпечатък оставили и древните римляни и византийците. При българите крепостта претърпяла редица преустройства, но най-голямо разширение получила по времето на цар Иван-Асен ІІ. Някога била известна като Петричката крепост по името на обособилото се тук село. В развитието си достигнала до важен стопански център със собствена администрация, армия и военна власт.
Когато стръмната и тясна пътека към крепостта ви отведе до най-високата ѝ част, ще узнаете, че това е т. нар. Феодален замък. Той е и най-силно укрепената зона. Цялата твърдина е добре проучена, реставрирана и консервирана.
Първоначално в калето бил изграден малък параклис, а по-късно при управлението на цар Иван Асен II била построена голяма двуетажна църква – „Св. Богородица Петричка“. Тя е единственият оцелял непокътнат градеж от това място до наши дни. Към края на миналото столетие е извършена реставрация на външната й фасада и на оригиналните й стенописи. Така и днес църквата е действаща, често в нея се извършват венчавки и кръщенета.
Снимка: Димитър Руйков
И щом вече сте се отправили към асеновградския край, добре е да уплътните престоя с посещение на още някое от десетките исторически места в района. Много подходящ момент е да отидете до Бачковския манастир – заради самото място, а и заради прогнозата за временни валежи през предстоящите почивни дни (13.02 - 14.02.16). В него ще се срещнете с неподправена духовност и архитектурно богатство, съчетало по уникален начин редица влияния – българско, гръцко, армено-грузинско. Ще се потопите в хармоничната съвкупност от сгради от XI-XII, XVII, XIX в. А можете и да се възползвате от манастирската винена изба – отколешна традиция има храма в отглеждането на грозде и приготвянето на вино.
За вино заговорихме, а мнозина тази седмица в неделя ще отбележат по стар стил Св. Трифон Зарезан. И по тази линия посещението в Асеновград си заслужава - винарството навремето е давало специален облик на града. В Станимашките изби отлежавало вино, прочуто далеч зад границите на България. Освен Бачковския манастир изби имали и Мулдавския, Белочерковския, Кукленския, Араповския и Белащинския. През 30-те и 40-те години на XX в. в града нямало къща без винарска изба. Днес традициите се пазят и развиват благодарение на няколко изби в региона и винения завод в града. А точно този неделен ден е изключително подходящ повод да се докоснете до тукашните отколешни винени обичаи.
Ако сте привърженик на мистериозното и още по-далечно минало, отправете се към Белинташ. Скалното светилище се свързва с култа към тракийския бог на Слънцето - Сабазий. Счита се, че е използвано като „обсерватория“, от която тракийските жреци на местното племе гадаели по звездите.
Престоят си можете да обогатите и с разходка до местността Кръстова гора. Множеството вярвания и легенди, с които е белязано това място, го правят изключително интересно. Според една от тях тук е заровена частица от Христовия кръст.
А ако градските обиколки ви допадат повече, Асеновград е пребогат на православни храмове от различни епохи, всеки със своята история и ценност. Който и да изберете, той би бил чудесно допълнение към посещението на Асеновата крепост.
Автор: Петя Георгиева, НТК "Българският пътеводител"
