Знаем какво е Трети март. Като че ли все повече се обръщаме към тази дата, към събитията от преди 138 години, донесли така жадуваната Свобода на България. Знаем за Шипка, за героизма и подвига на руските и българските войни, за няколко дневните ожесточени боеве, за Вазовата поема „Опълченците на Шипка“. Знаем, но за да прекрачваме всяко едно от 890-те стъпала към паметника Шипка с истинска и осъзната признателност е нужно да си припомняме често историята, да препрочитаме редовете, написани от Вазов. Така не просто ще сме чували имената на Радецки, Скобелев, на българските опълченски дружини, а ще усещаме сковаващия студ на онези януарски дни и нощи през 1878 г., ще борим дълбоките преспи, макар и мислено, заедно с героите, ще посрещаме с гордо изправени гърди всеки удар, и после ще носим по същия труден и дълъг път към върха тежките камъни, отново при нечовешки условия, ще градим своята признателност и тя ще става по-дълбока и истинска. И такава ще можем да я предаваме на своите наследници. Така, както 20 поколения на нашите прародители са съхранявали и предавали вярата и обичта към родината ни и стремежът към Свободата. Този дух на българщината и непреклонността, който е надделял над всички опити на турските завоеватели да подчинят българското население...
Заради всичко това, заради цялата история, която е хубаво да препрочитаме, е важно да поемаме редовно към историческия връх Шипка. И дори да сме пропуснали тазгодишното организирано изкачване и честване на годишнината от Шипченската епопея и Националния празник на България, никога няма да е късно да го направим.
Шипка се намира в Централна Стара планина, на почти еднакво разстояние от различните точки на България. Така че е удобна за достигане. Най-близките градове са Габрово – 22 км, и Казанлък – 28 км. На голяма площ на връх Шипка е разположен Националният парк-музей с едноименното наименование. Освен най-големият сред паметниците тук – Паметникът на свободата, където се провеждат организираните чествания за Трети март, в парка има още 25 монумента, възстановени землянки, батареи, военни позиции от битката за прохода.
Паметникът на свободата на старопланинския връх Шипка, се извисява на 1326 метра надморска височина. Силуетът му, напомнящ средновековна българска крепост, се забелязва отдалеч. Монументът е висок 31,5 метра, има осем етажа. Навсякъде по него храбростта на войниците е изразена символно със статуи на гордо стоящи лъвове. На приземния лежат костите на опълченците на Шипка, положени са в мраморен саркофаг, държан от четири каменни лъва. В музейната сбирка на останалите етажи са показани лични вещи, медали, снимки, документи, оръжие. Всички предмети свързани с Шипческите боеве.
Огромен бронзов лъв и надпис „На борците за свободата“ посрещат задъханите посетители на Шипка след изкачването на многобройните стълби. Малко известна е причината лъвът да бъде обърнат именно на изток. Да, знае се обяснението, че оттам да дошли освободителите, но първоначалните намерения са били статуята да бъде обърната на север. Недоволството на Румъния с опасения за териториални претенции накарало българските власти да опитат и вариантите с монтиране към запад и юг преди да стигнат до окончателния вариант. Винаги, обаче, се сблъсквали с негодуванието на съседните страни. И така на лъва била дадена възможността да гледа завинаги към Черно море.
Снимка: Георги Йорданов
Паметникът на свободата е открит през лятото на 1934 г. от цар Борис III. Сред присъствалите над 100 000 българи имало и десетки оцелели опълченци, участвали в боевете за Свободата на България.
Тленните останки на техни събратя-опълченци, които са оставили живота си в епичната битка за Шипка, лежат в 12-те каменни саркофага на храм-паметник „Рождество Христово“, намиращ се в подножието на връх Шипка, в едноименното градче. Впечатляващата богато украсена църква с позлатени кубета е построена в памет на загиналите войни в Руско-турската освободителна война. Тя е повече от достойно място за посещение в този район и следването на героичния и победен ход на българи и руснаци.
Снимка: Димитър Руйков
Има и куп други начини да дообогатим историческата си разходка по тези места – недалеч е Паметникът на Бузлуджа, в Габрово е храмът „Успение на пресвета Богородица“, както и известният Архитектурно-етнографски комплекс „Етъра“ и Архитектурно-историческия резерват „Боженци“. Всички тези места са съхранили историята на няколко поколения българи с нейното богатство и значимост, и със задължението към нас да ги откриваме и пазим.
Автор: Петя Георгиева, НТК „Българският пътеводител“
