Само който не е ходил в Белоградчик не знае за приказките и за историята. Несъмнено е виждал прочутите Белоградчишки скали и крепостта „Калето“ на снимка, но толкова. А приказката започва, когато се изправят пред теб – величествени, необясними, чудновати. И докато се удивяваш на забележителното природно творчество, съзираш и крепостта „Калето“, която впечатлява с многовековна история и внушителност. И колко предания се носят за тези две най-големи забележителности тук – сякаш Белоградчик има още един свят – приказният. С тези дадености – скалите и крепостта е известно малкото северозападно градче, но в него има много, много повече от това. По тази причина, а и защото времето навън обещава да е благосклонно, тази седмица "Българският пътеводител" ви предлага едно пътуване до познатите и незнайните, но прекрасни места в Белоградчик и околността.
Буквално във всяка посока от града можете да хванете някоя пътека и да стигнете до известна скала или местност, или просто да се разходите из прохладните гори сред невероятна тишина. Има премного екопътеки и обикновени пътечки, които дават пълно потапяне в дивата и красива природна омая. В района силно развито е планинското колоездене – има добре маркирани веломаршрути сред чудатите скални форми. В града всяка година през май се провежда колоездачно състезание “ROCKS ‘N ROLL”, а всяка събота и неделя местният клуб организира велосипедни походи по определен маршрут.
И ако си поставим цел на пешеходната или велоразходката, се предполага тя да е по-пълноценна и ползотворна. Предложението тук е за някоя от благоустроените пещери в района. На 5 км от града се намира пещерата „Козарника“ – изключително ценна с откритите следи от преди 1,6 млн. години и доказателствата, че тук е живял първият човек на Европейския континент от рода Homo erectus. На самата екопътека „Светът на скалите“ се намира пещерата „Лепеница“, която впечатлява с втората зала, намираща се над нивото на кухината. Една от най-красивите в България е пещерата „Венеца“ край близкото село Гара Орешец. Нейната гордост са невероятните цветни калцидни образувания и ледени кристали с различни форми, наподобяващи цветя, животни и др. Да не забравяме и добре познатата пещера „Магура“ с уникалните й рисунки от различни епохи, с винената изба и изключителните пещерни форми.
И като стана дума за избата „Магура“ да споменем и другата „Винарска изба Боровица”, която е сгушена в скалите край с. Боровица. И докато още сме на вълна Магура, да не пропуснем най-голямото вътрешно тектонско езеро в България – Рабишкото езеро. Поставяме ги заедно, защото се намират в близост до самото село Рабиша, на 25 км от Белоградчик. Тук съществува и едно от най-старите училища в България - Килийното училище в с. Рабиша е построено през 1835 г. и днес е паметник на културата. А що се отнася до езерото, то помни безброй приятни изживявания по своите брегове и води – използва се за риболов, плуване, водни спортове. В с. Стакевци има развъдник на пъстърва, а дивечовъдната станция „Миджур“ организира ловния туризъм в района.
Калето. Снимка: община Белоградчик
Интересно, макар и не толкова известно, е наличието на Астрономическа обсерватория в Белоградчик. В нея се провеждат астрономически и астрофизични изследвания, както и единствената по рода си Поетическа обсерватория – литературни четения на поетични произведения. Тук се намира вторият по големина телескоп в България.
Историческият музей в града е разположен в т. нар. Панова къща, която е образец на западно българската възрожденска архитектура. Тук се намира единственият за тази част на страната Природонаучен музей. А Художествената галерия обогатява колекциите си всяка година благодарение на редовните пленери по живопис, провеждани в града и околностите му.
И нека някой пак каже, че в малките населени места няма какво да се прави. Има, стига да сте готови за всички възможности и да не подтискате откривателския си дух.
Автор: Петя Георгиева. НТК "Българският пътеводител"
