През месец април енергийното министерство (Department of Energy – DOE) на САЩ излезе със стратегия, която очертава приоритетите за възстановяването на американската ядрена индустрия.
Светът е изправен през сериозен риск от настъпване на финансово-икономическа криза. Спирането на цели отрасли в икономиката за неопределен период от време неминуемо ще доведе до последици във всички сфери на обществения живот.
Какво ще се случи с въглищата в Европа? Близо ли сме до затварянето и на последната въглищна мина? Тези актуални въпроси вълнуват не само експертите в енергетиката.
Към 2018 г. в Съединените щати работят 98 ядрени реактора с общ номинален капацитет от 99 680 мегавата. По този показател САЩ продължава бъде държавата с най-голям ядрен капацитет в света.
Европейският съюз (EС) си поставя все по-амбициозни цели по отношение на енергийната политика. Колкото по-амбициозни стават те обаче, толкова по-налудничаво звучат мерките за тяхното постигане.
Началото на японската ядрена програма започва през 1954 г. с начална инвестиция от 240 млн. японски йени. През следващата година е приет основният закон, който задава бъдещия дискурс на японската атомна енергетика.
Напоследък ставаме свидетели на все по-гръмогласен климатичен „активизъм“. Климатичните стачки, чието лице е шведската ученичка Грета Тунберг, се превърнаха в хит сред учениците по целия свят.
Две са важните новини от последната седмица, свързани с немската икономика. Първата е, че отказът на Германия от въглища и ядрена енергия може да доведе до недостиг на електроенергия.
През последните няколко месеца текат разгорещени дебати за бъдещето на българската електроенергетика. Централно място в тях заема бъдещето на въглищните ни централи.
Преди няколко дни канцлерът Ангела Меркел предложи поредната безумна „екологична“ мярка – въвеждането на въглеродни такси за ключови индустриални отрасли като транспорта и строителството.
В началото на месец март френският президент Еманюел Макрон публикува Манифест за „възраждането“ на Европа. Европейската политика в областта на енергетиката, екологията и околната среда също бе включена в посланието на Макрон за европейско обновление.
България се опитва да намери изход от задънената улица, в която се намира проектът АЕЦ „Белене“. От друга страна, има и добри новини за АЕЦ "Козлодуй".
През последните няколко месеца Сирия е изправена пред енергийна криза. Липсата на адекватно количество доставки на основни енергийни ресурси като нефт и природен газ продължава да дава негативно отражение, както върху сирийската индустрия, така и върху обикновените граждани, пише в коментар за Actualno.
Началото на японската ядрена програма започва през 1954 г. с начална инвестиция от 240 млн. японски йени. През следващата година е приет основният закон, който задава бъдещия дискурс на японската атомна енергетика.
България се опитва да намери изход от задънената улица, в която се намира проектът АЕЦ „Белене“. От друга страна, има и добри новини за АЕЦ "Козлодуй".
Към 2018 г. в Съединените щати работят 98 ядрени реактора с общ номинален капацитет от 99 680 мегавата. По този показател САЩ продължава бъде държавата с най-голям ядрен капацитет в света.
Напоследък ставаме свидетели на все по-гръмогласен климатичен „активизъм“. Климатичните стачки, чието лице е шведската ученичка Грета Тунберг, се превърнаха в хит сред учениците по целия свят.
Какво ще се случи с въглищата в Европа? Близо ли сме до затварянето и на последната въглищна мина? Тези актуални въпроси вълнуват не само експертите в енергетиката.
Две са важните новини от последната седмица, свързани с немската икономика. Първата е, че отказът на Германия от въглища и ядрена енергия може да доведе до недостиг на електроенергия.
Европейският съюз (EС) си поставя все по-амбициозни цели по отношение на енергийната политика. Колкото по-амбициозни стават те обаче, толкова по-налудничаво звучат мерките за тяхното постигане.
През последните няколко месеца текат разгорещени дебати за бъдещето на българската електроенергетика. Централно място в тях заема бъдещето на въглищните ни централи.
В началото на месец март френският президент Еманюел Макрон публикува Манифест за „възраждането“ на Европа. Европейската политика в областта на енергетиката, екологията и околната среда също бе включена в посланието на Макрон за европейско обновление.
През последните няколко месеца Сирия е изправена пред енергийна криза. Липсата на адекватно количество доставки на основни енергийни ресурси като нефт и природен газ продължава да дава негативно отражение, както върху сирийската индустрия, така и върху обикновените граждани, пише в коментар за Actualno.
Светът е изправен през сериозен риск от настъпване на финансово-икономическа криза. Спирането на цели отрасли в икономиката за неопределен период от време неминуемо ще доведе до последици във всички сфери на обществения живот.
През месец април енергийното министерство (Department of Energy – DOE) на САЩ излезе със стратегия, която очертава приоритетите за възстановяването на американската ядрена индустрия.
Преди няколко дни канцлерът Ангела Меркел предложи поредната безумна „екологична“ мярка – въвеждането на въглеродни такси за ключови индустриални отрасли като транспорта и строителството.
През месец април енергийното министерство (Department of Energy – DOE) на САЩ излезе със стратегия, която очертава приоритетите за възстановяването на американската ядрена индустрия.
Светът е изправен през сериозен риск от настъпване на финансово-икономическа криза. Спирането на цели отрасли в икономиката за неопределен период от време неминуемо ще доведе до последици във всички сфери на обществения живот.
Докато Европейския съюз (EС) трескаво се бори за климатично неутрално бъдеще, в Япония правителството планира да построи 22 нови въглищни централи.
Какво ще се случи с въглищата в Европа? Близо ли сме до затварянето и на последната въглищна мина? Тези актуални въпроси вълнуват не само експертите в енергетиката.
Към 2018 г. в Съединените щати работят 98 ядрени реактора с общ номинален капацитет от 99 680 мегавата. По този показател САЩ продължава бъде държавата с най-голям ядрен капацитет в света.
2020-та ще бъде година, в която предстои да бъдат взети важни решения, касаещи развитието на енергетиката в Европейския съюз (ЕС).
Европейският съюз (EС) си поставя все по-амбициозни цели по отношение на енергийната политика. Колкото по-амбициозни стават те обаче, толкова по-налудничаво звучат мерките за тяхното постигане.
Началото на японската ядрена програма започва през 1954 г. с начална инвестиция от 240 млн. японски йени. През следващата година е приет основният закон, който задава бъдещия дискурс на японската атомна енергетика.
Напоследък ставаме свидетели на все по-гръмогласен климатичен „активизъм“. Климатичните стачки, чието лице е шведската ученичка Грета Тунберг, се превърнаха в хит сред учениците по целия свят.
В последните седмици се разиграва изключително сложна геополитическа игра в Сирия, в която са замесени най-значимите глобални и регионални играчи.
Две са важните новини от последната седмица, свързани с немската икономика. Първата е, че отказът на Германия от въглища и ядрена енергия може да доведе до недостиг на електроенергия.
През последните няколко месеца текат разгорещени дебати за бъдещето на българската електроенергетика. Централно място в тях заема бъдещето на въглищните ни централи.
Преди няколко дни канцлерът Ангела Меркел предложи поредната безумна „екологична“ мярка – въвеждането на въглеродни такси за ключови индустриални отрасли като транспорта и строителството.
В началото на месец март френският президент Еманюел Макрон публикува Манифест за „възраждането“ на Европа. Европейската политика в областта на енергетиката, екологията и околната среда също бе включена в посланието на Макрон за европейско обновление.
България се опитва да намери изход от задънената улица, в която се намира проектът АЕЦ „Белене“. От друга страна, има и добри новини за АЕЦ "Козлодуй".
През последните няколко месеца Сирия е изправена пред енергийна криза. Липсата на адекватно количество доставки на основни енергийни ресурси като нефт и природен газ продължава да дава негативно отражение, както върху сирийската индустрия, така и върху обикновените граждани, пише в коментар за Actualno.
