Кипър не фалира, но все още е на дъното. За малката островна държава, която години наред привличаше богати чужденци с примамливи лихви и ниски данъци, предстоят тежки времена. Защо и как се стигна дотук?
Проблемите на острова произтичат не на последно място от финансовата криза в Гърция, тъй като икономиките на двете страни са тясно свързани. Кипърските банки са направили значителни инвестиции в Гърция и са отпуснали на страната кредити, които не могат да бъдат погасени. Размерите на произтичащия от това негативен ефект се дължат и на една особеност, по която Кипър силно се различава от останалите страни в еврозоната - в местните банки са вложени 70 милиарда евро при брутен вътрешен продукт, възлизащ на 18 милиарда.
Необходими са 17 милиарда
В течение на години Кипър е истински магнит за богатите инвеститори от Русия, Украйна, Великобритания и Гърция - със своите ниски данъци, високи лихви и слаб банков надзор. Общоизвестен факт е, че така на острова са пренесени и доста "мръсни" руски пари, а срещу това не са предприети достатъчно мерки - както гласят критиките на европейските политици. Освен това Кипър има значителни държавни дългове, натрупани покрай раздутия и високоплатен административен апарат.
Миналото лято Кипър подаде официално молба за помощ от европейските спасителни фондове, като междувременно необходимата сума достигна 17 милиарда евро, т.е. съответства на целия брутен вътрешен продукт на островната държава. За момента Европейската централна банка поддържа кипърската финансова система с краткосрочни спешни заеми.
Вносно или вътрешно спасение?
На срещата, провела се снощи, Брюксел одобри спасителен пакет от 10 милиарда евро за Кипър, като първият транш се очаква да е в началото на май. Условието е островната държава да изпълни задълженията от антикризисния план. Едно от тях е свързано с налагането на еднократен данък на влоговете над 100 000 евро. За депозитите в Банката на Кипър той ще възлиза на 30 процента.
Източник: Дойче веле
