Основната новина от последната седмица бяха събитията около кипърските банки. Ситуацията е сложна. Причината за кризата – значителна част от активите в кипърските банки са свързани с Гърция, Италия и други страни от европейската периферия. Кризата намали стойността на тези активи и сега те са значително по-евтини от пасивите. Освен това ще трябва да бъде покрита и разликата.
В друга ситуация и в друга страна изходът би бил национализиране на банките. В този случай дълговете на банките фактически стават дългове на правителството. В случая с Кипър това е невъзможно – кипърската икономика е твърде малка и правителството не би било в състояние да обслужва възникналия дълг. За кипърците беше отличен бизнес, че в офшорния рай работят преди всичко големи руски предприемачи, но в резултат на това страната получи банков сектор с обем на депозитите, който не отговаря на размера на икономиката. Допълнителен проблем е фактът, че Кипър е част от еврозоната, което означава, че след национализацията на банките не би могъл да напечата пари, за да разплати за дълговете.
Ако национализацията е невъзможна, то трябва да се разчита, че европейските власти ще дадат пари за спасяването на кипърските банки. Но значителна, ако не и по-голямата част от депозитите в Кипър са с руски произход. Не е изненадващо, че страните от еврозоната не искат да харчат пари за спасяване на вложителите в офшорната зона. Затова 10 милиарда евро се предлагат с условие – още 6 милиарда евро трябва да поемат притежателите на влогове в кипърските банки. Идеята е разбираема – влогът в търговска банка е рисков актив. Големият инвеститор би трябвало да е обмислил възможните последствия и ситуация, като създалата се в момента.
Преди седмица правителството предложи да вземе пари от всички вложители, в това число и от тези, чиито влогове са застраховани – под 100 000 евро. Изглежда, че правителството се опасяваше от гнева на големите вложители, които биха поставили под съмнение крайно изгодния бизнес модел в офшорната зона, и се опита да предложи сходни условия за всички. Това би бил крайно неприятен прецедент – застрахованите малки влогове се появиха именно, за да се избегнат банковите паники. Впрочем, не се наложи да има протести на икономисти от цял свят – стигнаха и протестите на малките вложители, за да може правителството да се окаже. Последното предложение е малките влогове да не се закачат, но големите ще бъдат обложени с данък 20-30%. Именно това ще бъде цената за ползването на банка в офшорна зона – безплатно сирене има само в мишеловката.
Ведомости
