Свети Георги Победоносец е един от най-почитаните светии в България. Той е покровител на земеделските стопани и войниците. В тази връзка Гергьовден е свързан с много традиции и народни обичаи.
6 май поставя началото на лятото и новата стопанска година. Празникът е свързан с богата и сложна обредност, която засяга много страни от живота на човека, особено в миналото. Приготовленията започват от предния ден с брането на цветя, зеленина и цъфнали клони. Всичко е закичено с венци и зелени клонки - главите на хората, къщите, кошарите. Не случайно празникът е известен и като Цветен Георги.
На този ден се замесват обредни хлябове. Тестото се замесва с цветна вода и се оставя да втаса, завито с женска риза, отгоре с китка здравец, вързана с червен конец - да се раждат женски агнета. Обредните хлябове се украсяват с агнешко кокалче или други украси според предназначението си - за трапезата, за овчарите, за кошарите и за здраве.
Най-важният обред на празника е жертвеното агне. Според народните вярвания, то трябва да е мъжко и да е бяло. В миналото се украсявало с венец от зелени клонки, обвити с червен конец, а на едното му рогче се палила свещичка. Захранвало се със сол, трици и зелена трева - за ситост, плодородие и богата паша. Най-старият мъж коли агнето до източната стена на къщата. По пръсналата по стената кръв се гадае за реколтата и за здравето на стопаните.
Гергьовденската трапеза е обща и се прави на зелено. Освен агнето и обредните хлябове тук се носят мляко, пресен чесън, който сега за пръв път се къса, червено вино. На общата трапеза всички скарани трябва да се помирят, всички да се опростят, споровете да се изгладят. Агнето се разчупва и една част се заделя за другият ден - Ранополия, когато трябва да се хапне от агнето. Костите се заравят в земята, за да се плодят овцете.
Широко разпространено е вярването, че срещу Гергьовден излиза огън там, където има заровено имане. На Гергьовден се сключват новите договори между калфи и чираци, овчари и ратаи, тъй като народът дели годината от Димитровден до Гергьовден, и от Гергьовден до Димитровден. Неслучайно според някои вярвания, двамата светии са били братя.
През целия ден се играят гергьовденски хора, пеят се песни за змейове и самодиви, в които св. Георги побеждава ламята и отключва водите и плодородието. Традиционни са гергьовските люлки, които задължително се връзват на зелено дърво. Вярва се, че колкото по-високо се люлеят те, толкова по-високи ще пораснат посевите. На Гергьовден момите изпълняват обичая напяване на китки или пръстени, чрез който гадаели за бъдещата си женитба. Ако на Гергьовден завали, дъждът се посреща с радост. Според народна поговорка “на Гергьовден всяка капка дъжд е жълтица”.
