В последните дни на месец март в българските социални мрежи се говори много за театър. Това е нетипично, защото театралната сфера е една от най-малко популярните, особено сред масовия българин. Причината сега обаче е по-особена, а именно - връчването на наградите ИКАР на 27 март, когато Самуел Финци получи отличието за главна мъжка роля във "Венецианският търговец", а речта му предизвика изключителни вълнения. В нея той каза много умни неща и благодари на един пилот, но веднага побърза да уточни, че не благодари на пилота-президент Румен Радев, който бе част от гостите на церемонията и дори се качи на сцената, за да връчи приза за изключителен принос на Явор Милушев.
Веднага след връчването на наградите, в социалните мрежи се появиха гневни коментари за това, че изобщо Румен Радев и кметът на София Васил Терзиев са се качили на сцената на Народния театър, за да дават отличия. Много хора смятат, че тяхното място е само в публиката, независимо от високите им държавни постове.
Още: "Икар" с леки редакции в полета
Цензура, автоцензура, антицензура
Няколко часа по-късно БНТ излъчи церемонията, но според хора, присъствали на събитието, записът не е бил пълен. След това на сайта на телевизията се появи въпросният запис, който бе озаглавен като "пълен", но се оказа, че липсва значителна част, включително и шегата на Финци за пилота. След няколко часа обаче на сайта на обществената телевизия тихомълком изрязаният запис бе заменен с оригиналния и всичко, което е било казано в празничната вечер, вече може да бъде чуто и видяно.
Въпросите са много и всички засега остават без отговор. За цензура ли говорим или за автоцензура? Имат ли място президент и кмет на сцената на Народния театър? Обидчиви ли са пилотите или от висотата на полета им дребните точици долу не ги интересуват особено?
Всеки може сам да си отговори на тези въпроси. А после да си цензурира отговорите за всеки случай.
