Кипър и Малта имат много общо – средиземноморските острови със слънчево време през 10 месеца от година се присъединиха към ЕС през 2004 година, използват еврото, а банковите им сектори заемат огромна част от икономиките им.
Между двете страни има толкова много прилики, че някои инвеститори се чудят дали Малта няма да последва Кипър по пътя на спасителния план за оцеляването от регионалната икономическа криза.
Профилът на малтийския риск обаче е много по-различен от този на Кипър, който миналия месец получи помощ от 10 милиарда евро, за да избегне колапса и вероятното излизане от еврозоната.
По отношение на банковия риск и икономиката, Малта едва ли ще бъде следващият член на еврозоната, който ще има нужда от спасяване след Кипър, Ирландия, Гърция, Португалия и Испания.
„Бизнес моделът на финансовия сектор в Малта не е толкова съмнителен и спорен, както бе този в Кипър”, казва Карстен Брешки, икономист на ING bank в Брюксел. „Картината е много различна и на макроикономическо ниво... Известно време Малта ще бъде извън фокуса на вниманието”.
Европейската комисия очаква икономическият ръст на малкия остров с едва 450 хиляди жители да нарасне през тази и следващата година, теглен от увеличаващото се вътрешно потребление и повишения износ.
Безработицата е в Малта 6,4%, което е около половината от средното за еврозоната ниво, дългът представлява 72% от БВП – отново под средното за зоната равнище, а дефицитът на страната е под контрол. Всички предкризисни показатели на Кипър бяха далеч по-мрачни.
Все пак, ръстът на малтийския банков сектор е осем пъти по-голям от БВП на страната, почти колкото бе и кипърската банкова система преди спасяването. Това излага икономиката на опасността от финансови сътресения.
В Кипър обаче банковият сектор бе доминиран от две местни банки, които разчитаха твърде много на чуждестранните депозити, много от които руски, и инвестираха тези депозити в държавни облигации, предимно в Гърция.
В Малта активите на банковия сектор принадлежат на дъщерни дружества на чуждестранни банки, които ще бъдат отговорни за спасяването им в случай на неприятности.
Активите на местните малтийски банки, които няма да бъдат оставени да фалират, тъй като това би довело до колапс на икономиката, представляват около 200% от БВП. Сумата е голяма, но не прекомерно, а това съотношение в кипърската икономика бе двойно по-голямо.
Освен това местните малтийски банки са с висок капитал, доходоносни са и ликвидни. Те се финансират до голяма степен от местния пазар за банкиране на дребно, заемат пари от местни институции и притежават издадени в Малта акции, а не купуват рисковани чуждестранни книжа, като гръцки държавни облигации например.
„Искам да бъда пределно ясен – няма банков сектор в ЕС, който да е сравним с кипърския. Малта, Ирландия и Люксембург не могат да се сравняват с Кипър. Трябва да се погледне по-дълбоко в структурата на активите и пасивите на банковия сектор”, казва Йорг Асмусен, член на изпълнителния съвет на Европейската централна банка.
В доклад от миналия месец рейтинговата агенция „Фич” заяви, че Малта ще бъде много по-способна да се справи с евентуална криза в сравнение с Кипър.
МВФ също даде успокояващо мнение в доклада си за май 2012 година: „Уязвимостта на малтийската банкова система пред рискови събития, свързани със суверенния дълг в Европа, е много малка, като се има предвид, че секторът е слабо изложен на рисковете, идващи от уязвимите страни, както и предвид факта, че местните банки разчитат на традиционния банков модел, основан на дребните депозити”.
Някои анализатори смятат, че Малта е уязвима при внезапен спад в доверието, което може да накара инвеститорите да оттеглят депозитите си – нещо, което ударът по клиентите на кипърските банки можеше лесно да предизвика.
„Основният риск е международните офшорни инвеститори да започнат да изтеглят парите си предвид несигурността на политиките след кипърския спасителен план”, казва високопоставен служител в PIMCO.
„Това би довело до значителни негативни икономически последствия, които от своя страна ще създадат проблем с качеството на активите на местните банки. Заедно с дълбоката рецесия, това би принудило Малта да търси външна помощ”.
В своя скорошна оценка ЕК също изрази някои опасения за макроикономиката, като отбеляза сравнително високото ниво на частния дълг в Малта, идващо предимно от ипотеките.
Европейската институцията все пак отбеляза, че въпреки високите цени и възможното пресищане на пазара на имотите засега няма непосредствен риск за краха на този сектор.
Ройтерс
