Група изследователи от Рочестър са разработили метод за сканиране на полуотворени книги – такива, които са едва-едва открехнати. Постижението им изглежда странно, но се сочи като безценно за библиотечното дело.
Мотивът за създаване на системата е наличието на огромен брой стари книги и ръкописи, които не могат да бъдат разгърнати за четене подобно на нормална книга, защото това би ги съсипало. Има цели колекции от книжа, които никога не са били правилно проучени, просто защото книгите в тях не могат да бъдат отворени, казва Грегъри Хейуърт, изследовател от Рочестър.
„Човек, разбира се, може да ги отвори и да ги снима – и да унищожи обекта. Но повечето библиотеки не желаят да направят това”, споделя Хейуърт, цитиран от TechXplore, предава TechNews.bg.
Старите книги са ценни не само със съдържанието си, но и с начина, по който са изработени. Подобно на средновековна катедрала, ценни са не само стенописите, но и самата архитектура и материалите, от които е построена.
Начинът, по който са скрепени листовете в старите книги, е ценен сам по себе си и следва да бъде запазен. Но това често пречи да бъдат отворени и прочетени. Същото се отнася и за древни ръкописи, при които листовете са пришити с връв и тя е много здраво стегната.
В крайна сметка учените са създали камера, с която могат да заснемат страниците на книга, чиито листове са под ъгъл не повече от 30 градуса. Използвана е специална камера, при която обектът на заснемане не е нужно да е успореден на сензора – т.нар. Шаймпфлуг заснемане.
Сканираната книга се държи леко отворена. След това се прави снимка отгоре, създавайки изкривено, но фокусирано изображение на една от страниците. На следващ етап софтуер коригира геометрията на изображението, правейки го правоъгълник вместо ромб. Когато процесът приключи, страницата може да се чете, сякаш лежи широко отгърната.
Втората част на системата е мултиспектрално изображение. Пожълтялата хартия или петна могат да направят страниците трудни за четене, независимо колко отворена е книгата. Чрез улавяне на множество дължини на вълната на светлината, техниката улавя това, което човешкото око не може, докато коригира цвета.
Новата система за изображения е резултат от година и половина работа, подпомогната от грант от Националния център за технологии и обучение за опазване. С успеха на първите практически опити за дигитализиране на стари книги екипът вече се готви за повишаване на ефективността и за търговска употреба на технологията.
„Мисля, че това, което ще се случи, е, че библиотеките, които възприемат тази технология, наистина ще „отворят” нов период от време за читателите и учените”, казва Хейуърт.
