Като се взреш в рехавата си вътрешнополитическа чорбица, пълна с мазньоч, Пеевски, Борисов, Копейкин, някакви си там величия и други представители на безгръбначните и влечугите, откриваш най-достъпното средство за успокояване на нервната система - поглеждаш в чуждото канче и установяваш, че и там е бълвоч! Затова сега се нахвърляме върху външнополитическата чорба, подправяме я с люто, оцет и чесън, пускаме сълза за международното положение и почваме да му даваме акъл. За да не затъне то окончателно в блатото под кривата круша.
1. На украинския фронт нещо ново - ин и ян!
Войната в Украйна ни дава възможност да покажем запалянковската си същност. Масово българите, пък и целият свят, гледаме войната като мач. Като малки деца, които си играят с картинки, видеа на танкчета и ракети. А хората реално умират и гният.
Видят ли дъга, хората виждат я леприкони, я ЛГБТИ знамето, я озверелите джендъри, я се сещат за гласа на Джуди Гарланд и за „Магьосникът от Оз“. Ние пък, военните запалянковци, се взираме в новата Курска дъга и се радваме, че украинските ни братя успяха да проникнат в неохраняваните (задни?) части от територията на путинисткия империализъм. С едното око се радваме на Курск, с другото гледаме, че руснаците напредват главоломно в Украйна, застилайки земята със свои и украински трупове. Въобще разправят, че този август бил най-силният месец за руската армия от началото на Пълномащабката. Ако наистина стане замисълът на Тръмп да спре войната и да сложи границите според фактическото положение на фронта - това ще е по-халтаво положение и от Минските съглашения преди голямата война.
2. Алтернативни, ама чак дотам!
Стане ли дума за изкуство, култура, начин на мислене (макар и напоследък пообъркан покрай събитията в Газа) и други белези на (все по-съмнителната) цивилизованост на Европа, Германия винаги се е движила ръка за ръка с прилагателното „алтернативен“.
Алтернативната музикална сцена в Берлин (с Берлинската трилогия на Дейвид Боуи), алтернативният ъндърграунд с (все по-малко) завзетите от пънкари постройки, алтернативната театрална сцена, съвременното изкуство и т.н.
И всички тия алтернативни работи са до немай-къде положителни и правилни. Обаче Алтернатива за Германия за първи път спечели провинциални избори в Германия от Втората световна година насам. Викат, че това били новите Хитлери. Във всеки случай са бесни копейки и обичат алтернативните факти. (“Алтернативни факти” е понятие, което въведе Доналд Тръмп - така той свенливо нарича фалшивите новини, които често използва, за да се аргументира.)
Алтернатива за Германия грабна вота в Тюрингия, остана втора в Саксония, а според социологическите проучвания най-вероятно ще се класира първа в Бранденбург след пет седмици. Призрак броди из Европа, де викаше брадатият Маркс. Призракът на нацизма и тоталитаризма! Напук на историята.
3. Камала срещу Доньо
Във все по-клетото международно положение има и добра новина. Тя е във възкръсването на демократите в предизборната кампания в САЩ, след като Лимонадения Джо Байдън се оттегли от предизборната кампания. И кандидат на демократите стана вицето Камала Харис.
Тя е добра колежка, шарена и алтернативна, но не като Алтернатива за Германия!
Битката се очертава да е символическа до библеизъм - неевропеидна феминистка с ураганни идеи срещу бял хетеросексуален мъж, чиято най-симпатична черта е, че още се влачи по съдилищата с бившата порнозвезда Сторми Даниелс.
Автор: Иван Димитров, Прас Прес
