„Das ganze Bulgarische Volk ist eine Simulantenbande!”
(Епископ Улфила, IV в., предполагаемо пр. Хр.)
Представете си, че сте българин. Цял живот пишете с кирилица – и то на български език. Нормално. Но изведнъж се оказва, че всички азбуки по света са ваши. Това глаголица, това готски букви, това гръцка и латинска писменост, черти и резки, две-три разновидности на руническото писмо: всичко е ваше! Всичко е повод за гордост! Е, ето това се случва в сериала „Войната на буквите“, продуциран от БНТ и направен по едноименния роман на Людмила Жив... Филипова – а бе, по романа на Улфила Живкова-Филипова.
Тракомани от всички страни – съединявайте се. Готите са гети, гетите са хети, всички са българи, славяни няма или все едно ги няма, ромеите са виновни, римляните – също, изобщо злите сили крият от нас истинската история, а ние си знаем, че от Усури до Мисури всички са оногундури. Който отрича това, е от чукундурите, сиреч предател на Отечеството и платен от Запада соросоид. В романа на Людмило-Улфила с обезоръжаваща неграмотност се експлоатира темата за готския проповедник от IV в. Улфила, действал по нашите днешни земи. Според фантастичния прочит на нашата история готите са гети и всички са българи, така че кирилицата съвпада с азбуката на готите. Това, разбира се, не е вярно, но пък звучи привлекателно за публика от коафьорки и шофьори.
Но изобщо, какви са събитията в този сериал по романче? Епизод първи: музика тревожна, византийци палят библиотека. Епизод втори: гневни българи нападат византийци. Епизод трети: българският цар Симеон внезапно умира. Не е ясно кой е по-виновен – византийците или жена му. Епизод четвърти: умрелият цар се оказва Черноризец Храбър. Българите тайно от Европейския съюз, тоест тайно от Византия пишат кирилица, вместо с международно отпуснатата глаголица. Епизод пореден: византийска принцеса иска да се отдаде на български царски син, но не на този с трона. Общо взето, Kleta Majka Balgarq оцелява като родина на страшни и велики тайни напук на световното зло. Има дворцово-сексуални интриги, но главното, червената нишка е съдбата на буквите, с които българските търговци ще си водят тефтерите.
Някога Розмари Де Мео си измисли българобабешка религия. Сега Людмило-Улфила Жив... тоест Филипова си измисля и българобенетейска история.
Ясно, българите сме добрите. Светлина, разум, букви, държавотворческо кисело мляко. А лошите? Няма история без лоши. Във „Войната на буквите“ от Улфила Живкова-Филипова лошите са ромеите, римляните и триезичниците. Не ги е срам.
Трудно е да се определи дали измишльотините на Филипова изобщо се вписват в историческия жанр.
Рано или късно в розмаридемейската и улфило-людмило-живко-филиповската версия на реалността всички ще се окажат траки. Няма начин сърцето на патриотичните авторки да издържи далеч от величието на Казанлъшката гробница и Вълчитрънското съкровище. Каките на турбоураджийството може и да не различават тритон от ритон, но това не им пречи да продават книги, пълни с весели щуротии.
Всичко това е чалга. Мутробарок. Уж е история, но, подложено на критика, си проличава като кич. Патриотизмът, разбира се, е нещо прекрасно и естествено, но не трябваше да бъде оставян в неграмотните ръце на мошеници. Следващия път, когато на БНТ им се прище да заснемат нещо що-годе историческо, нека се допита, било до професионалисти, било поне до някаква нормална литература. Защото в момента сериалът по „Войната на буквите“ изобщо не е по-гледаем, нито по-грамотно направен от откровените дивотии на Максим Генчев. Трябваше ли нашата бездруго изпълнена със страдания национална история да бъде подлагана на оскверняване?
Тук е моментът да цитираме свети Йероним: „Няма толкова калпав писател, че да не си намери съответния читател“.
Автори: Манол Глишев, Владимир Попов, Прас Прес
