Радвам се, да ви кажа честно, че съм известен донякъде. Не се правете, че не ме знаете. Известен съм достатъчно и една от хубавите страни на това е, че мога да давам мнението си по различни геополитически теми, без някои да ме пита кой съм и откъде-накъде се обаждам. Давали са ме по телевизията. А ти кой си и какво си направил, освен да ме коментираш, а?! Така функционира степента на популярност в публичното пространство, да не говорим, че се получава мини-война, в която можем да проявим агресия един към друг, без това да пречи на по-големия конфликт. В тоя ред на мисли, докато Путин се има за по-известен от Зеленски, работите не отиват на добре. Но сега говоря за себе си, не за тях.
Щеше ми се все пак да съм малко по-известен, за да ми се чува повече гласът. И да се намеся в спора между Илон Мъск и Гари Каспаров в туитър, така че да ме забележат. Сега и да им пиша какво мисля за тоя тип пререкания, няма да ми обърнат внимание, а ще продължат да прекрояват съдбата на Крим в 280 символа. За да им каже някой да не влизат в такива свади пред очите на всички, той също трябва да е на нивото им. Елтън Джон например. Него биха го послушали. Или поне биха го допуснали в разговора. Мен ще ме подминат, ако ще да им дам оптималното решение на проблема.
В звездните войни непопулярният човек трудно намира място. Когато Джони Деп се развеждаше с Амбър Хърд да кажем, всичко щеше да се реши по-бързо, ако Джо Байдън и Леброн Джеймс се бяха намесили, за да ги призоват към повече отговорност. Затова останах до известна степен изненадан, че когато Алла Пугачова атакува Никита Михалков, Стивън Сегал не пророни нито дума, а хем е повече руснак и от двамата.
Всъщност Мъск и Каспаров изобщо нямаше да влизат в спорове, ако статутът им на известни не им даваше право да го направят. Не само право, но дори задължение е това. Щом хората те знаят, не бива да мълчиш, нали така? Затова съм донякъде учуден, че Джъстин Бийбър нищо не казва за референдумите в пограничните области. Юсеин Болт също подозрително мълчи, а Шакира се е фиксирала само в личните си проблеми. Срамота!.
Сега като се замисля обаче, ако бях достатъчно известен, нямаше да влизам в спорове с други известни. Не, изключено е да падна до нивото на Мъск и Каспаров. Виждам ролята си по-скоро в помиряването. Уви, известните с послания за мир не са особено популярни, даже Нобеловата награда в областа често я дават на някакви анонимници. Така че хем се радвам, че съм донякъде известен, че да ме чуят, хем знам, че съм все още слабо познат, че да ми обърнат внимание. Затова и никой не би ме послушал, макар в предложението ми да има много смисъл. Ако светът иска мир между Путин и Зеленски, преговарящ трябва да е Чък Норис. Замислете се и ще видите, че съм прав. После ме последвайте за още съвети.
Автор: Драго Симеонов, Прас Прес