Започна официално петият мандат на Владимир Путин като президент, Върховен главнокомандващ и Гарант на Конституцията на Руската федерация.
Във вторник 7 май бе инаугурацията на президента и макар че я отразяваме на нашите страници преди да сме я видели, знаем, че е протекла тържествено и в добро настроение, защото президентът встъпва в длъжност в комфортна обстановка - след 8 години “малка” и още 2 години пълномащабна война, след повече от половин милион руски и украински трупове сметките на Путин най-после почват да излизат.
Руските войски на бойното поле бавно пъплят и поставят все нови и нови флагчета на картата. Украински политически лица от висшата администрация за пръв път признаха, че рано или късно ще трябва да преговарят с Кремъл. Досега твърдата украинска позиция беше, че за никакви преговори не може да става дума, докато има руски войски в Украйна. Тази позиция обаче става все по-видимо нереалистична.
Още: 10 сглобки, които заслужаваме
Отскоро влизат в сила промени в законите за военната служба - Украйна се опитва да проведе нещо като широка мобилизация, като смъква възрастта за повиквателна с две години - и става все по-трудно да се набират войници, патриотичният ентусиазъм се сблъска с машината за месо, наречена война.
Очевидно Путин среща далеч по-малко трудности в снабдяването с живо месо за фронта - страна голяма, огромна част от населението е или лумпенизирана, или парализирана от страх. Частичната реставрация на сталинизма също дава резултати - с далеч по-кротки и направо мижави репресии (в сравнение със Сталиновите) Путин култивира достатъчно страх и подчинение в страната си и в момента изглежда все едно може да води войната още 5-10 години, ако върви така кротко с по половин милион трупа на няколко години. Петър Първи води Великата северна война 22 години, докато приключи тоя уморителен, ала полезен труд. Сега нещата стават по-бързо и технологиите дават повече възможности. А Русия, макар да не е технически тигър, не е изостанала страна. Последните две години имаше репресии срещу големи руски учени, но не е било чак като при Сталин, който таман преди войната си унищожава половината научен елит и две трети от военната върхушка. Путин със сигурност вече изпитва историческо нетърпение да се съизмери, ако не с Петър Първи и Сталин, то поне с Александър Втори-Трети - и най-вече да препикае гроба на Горбачов, и да му натрие носа, че с вегетарианска политика Империята се разпада, а с твърда политика Империята се възстановява и потяга. Е, от войната населението малко се разрежда и влошава като материал, но то и преди не беше стока.
В началото на Пълномащабката аз и много хора се чудехме за какво му е на Путин тази война, как си представя да му излязат сметките - влиза в държава, която го мрази искрено и ще се съпротивлява дълго.
А сега виждаме как сметките почват да излизат. Половин милион трупа не са толкова страшно нещо, когато (си мислиш, че) не те засягат лично, животът си върви, войната си върви, за момента - в полза на Путин. Киев за три дни нямаше, но като няма Киев - Авдеевка и Бахмут са половин Киев за 10 години (броим войната от 2014). Волята за съпротива в Украйна отслабва.
Още: Пуделът на Мата Хари
Затова Путин посреща Деня на инаугурацията и Деня на Победата в прекрасно настроение, може дори да си позволи кратка следобедна дрямка като почтен възрастен човек - освен ако украинците не ударят Кримския мост за честитка на Петия мандат.
Като малка финтифлюшка в подготовката за Инаугурационния ден, Руската федерация миналата седмица официално обяви за издирване украинските президенти Зеленски и Порошенко.
Друга победа в разширяването на Руския свят последните две години е модата на законите за чуждестранни агенти (по руски маниер - иноагенти) - освен в Русия, такъв закон приеха в Грузия, в Казахстан се водят дебати.
Закон за чуждестранните агенти принципно не е нещо нечувано - такива има в САЩ, Украйна, Израел, Унгария и на други места. Но в постсъветското пространство това е чист сталинизъм. Най-общо казано, тоя тип закони предвиждат съставянето на списъци с “предатели” чиито права се ограничават законно. В Русия този закон се въведе с влизането в пълномащабна война, заедно със “закона за фейковете”, според който, каквото и да кажеш за армията, прокуратурата лесно ще го квалифицира като “преднамерено злепоставяне и разпространяване на лъжлива информация за въоръжените сили”.
Още: Сладко е да си европлювалник, когато ЕС ти плаща сметката
В Грузия миналата седмица приеха на второ четене закона за “иноагентите” и започнаха големи протести - с бой, водни оръдия и богата програма. Президентката подкрепя протестите и опозицията, но правителството и управляващата “Грузинска мечта”, хем декларативно водят страната към ЕС, хем на снимки излизат доста путинофилски.
В грузинския парламент също имаше бой покрай гласуването на закона, а опозиционният лидер Леван Хабеишвили излезе на трибуната с бинт на главата и видими следи от полицейско насилие.
“Това, което виждате на тялото ми и за съжаление на телата на много грузински деца - това е Русия” - заяви Хабеишвили.
Автор: Г-н Балев, Прас Прес
