(Новооткрита народна песен от кърджалишкия регион)
Море Сокол пие на Росенец,
на Росенец на резиденцията,
на три ката дигната.
Сокол, философско пиле,
доктор над докторите,
хидроинженерин прочут.
Чер деребей дебне на плажа,
иска Сокола да хване,
с верига да го върже,
обръчите му да вземе,
порциите му да обърка,
партията му да разцепи
на гяури и аги.
Деребей рипа, подскача,
върти сабя дамаскиня,
сега ще плени Сокола,
чашата му ще напие
и на Сокола няма да даде!
Но се научи Делян Кралевити
Делян млад гидия.
Че си изведе коня Шарколия,
препуснал е Делян на кушия,
девет е реки преплувал,
десет е планини прескочил,
единайсет е банки фалирал,
дванадесет прокурора е назначил.
Та отишъл Делян на Росенец,
на Росенец, на резиденцията.
Там спрял коня Шарколия
и рекъл на чер деребей:
- Ой ти, черни деребейо,
защо си ми Сокола подгонил,
защо си го на верига закачил,
защо си ми партията разцепил,
защо си ми правителството провалил?
Отговаря чер деребей:
- Назад да стоиш, младо юначе,
че и за теб празна халка има
от Магнитски закалена.
Делян Кралевити се е люто разлютил,
че извади сабя кършелия,
та посече черен деребей.
Па освободи Сокола,
та му счупи веригата,
та му оскуба перата
и го на фурна опече.
Па си седна Делян на Росенец,
на Росенец на резиденцията,
яде печен сокол, старо уиски пие,
нови обръчи кове, мале,
стари схеми развърта.
Източник: Прас Прес
