Иван Гешев преживя бутафорен атентат, за който няма нито едно приемливо обяснение. Ние няма как да знаем какво точно се е случило, но всички възможни хипотези за фактическата истина са еднакво позорни за държавата ни и нейните институции.
Който и да е авторът на всичко това, той без проблеми е пробил всякакви нива на сигурност и твърде успешно се подиграва на всички нас.
Съдейки по неадекватните реакции на прокуратурата, не е изключено “атентатът” наистина да е замислен от хора, които институционално са вдигнали мерника на Иван Гешев - в крайна сметка главният прокурор се дискредитира достатъчно силно дори в очите на бившите си съюзници от ГЕРБ и ДПС, които дружно стартираха спецоперация по отстраняването му. Начело с острието Габриел, която е толкова самостоятелна, колкото може да е независимо едно острие от ръката, стиснала дръжката му. Или също толкова независимата прокурорска колегия във ВСС, която винаги е играла като мечка по гъдулката на Гешев, а сега внезапно се разтревожи за авторитета на прокуратурата и също поиска оставката на Инструмента.
От друга страна, не бива да подценяваме и експертно-карикатурния потенциал на г-н Гешев - той е доказал, че може да организира и изпълнява убийствено комични сюжети, запазвайки сериозно изражение и каменна непроницаемост на лицето. От мечкадарските песни за рода му, през медийните му изяви, снимките с престарели ДС-интелектуалци, символната роля на каскета му, милването на изнасилени бабички, до автохарактеристиките му, че е “инструмент на бога” и признанието му, че обича да се “прави на луд”. Всичко това говори за особено чувство за хумор, тип чекистко - което върви в комплект и с особен ум като цяло.
Особено карикатурна роля в спектакъла, наречен “атентат”, изигра митичният израелски експерт, който пристигнал по някаква друга работа в България час и половина преди да гръмне бомбата. Но като чул гърмежа, изтичал до местопрестъплението и дал експертна оценка, която се цитираше авторитетно от официалните институции. Според тази оценка, “наистина можело да пострадат невинни граждани”.
Който е поставил това устройство, вероятно наистина е бил професионалист, чиято задача е била да гръмне така, че физически да не пострада никой.
Но реакциите на самия Гешев, хората му и прокуратурските медии бяха такива, като че ли наистина бомбата е трябвало да убива хора - та чак замесиха и семейството на главния прокурор, което се оказа, че не е било изобщо в кортежа.
Който и да е организирал “атентата”, Гешев би трябвало да е наясно, че лесно опровержимите измишльотини рано или късно ще изплуват - защо тогава му трябваше да реагира като жертва на реално покушение и то с драматично форсиране? Със същия успех можеше да твърди, че е бил мишена за дистанционно изнасилване. Защо му трябваше да спекулира със семейството си? Той формално не е излъгал - казал, че децата се уплашили. Но когато медиите и заместникът му интерпретираха това като “децата са били потенциална жертва”, той не си направи труда да коригира погрешната интерпретация. И въобще всичко, което Гешев прави след “атентата”, прилича на “история, разказана от луд, с врява и безумство, и без капка смисъл” - както казва Макбет.
Така че тук нашата научна експертиза стига до извода, че който и да е направил цирка с безопасната бомба, самият Гешев се компрометира енергично и съзнателно. Той задълбочи собствените си проблеми с реакция, която изглежда преднамерено неадекватна.
Извинете, но аз не вярвам, че той е толкова глупав и несъобразителен - това е мързеливо и фалшиво обяснение.
Онова признание, “аз обичам да се прайм на луд”, на мен ми изглежда много по-вероятно обяснение за поведението му, отколкото изкусителната мисъл, че главният ни прокурор е не просто безогледен, ами и умствено изключен.
Правят се на луди, суверене!
Не само Гешев, а цялата шайка, която все още държи инициативата.
Това е контролирано изпускане - попръцкване за майтап и мотивейшън.
Гешев си тръгва от прокуратурата, а колективният Гешев остава - в лицето на всички тия, които СЕГА му искат оставката с далеч по-големи шансове за успех, отколкото имаха досегашните опити за отстраняването му.
Автор: Г-н Балев, Прас Прес